Представете си мрежа от 134 почивни бази, предназначени за детски смени и ученически отдих, от които над 80% са напълно неизползваеми. Точно това е мрачната реалност, разкрита от Сметната палата. 108 обекта, стопанисвани от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, днес са просто руини или места с толкова лоши битови условия, че никой не желае да стъпи там.
Финансовата картина е още по-тревожна. Дружеството е потънало в хронични загуби, които към края на 2024 г. достигат стряскащите 18,7 милиона лева. Вместо да бъдат актив за образованието, затворените бази са се превърнали в тежест, която изсмуква ресурси за охрана, местни данъци и спешни ремонти, без да носят никаква реална полза за обществото.
Абсурдът продължава и в правната сфера. Девет имота са в центъра на активни съдебни спорове за собствеността им, а за 125 други дори не е извършена необходимата административна процедура за деактуване от книгите на областните управители. Този хаос създава сериозни пречки пред всяко възможно разпореждане с тези активи.
Особено поразително е ценовото противоречие, разкрито в одита. Докато държавата и учениците плащат над 90 лева за храноден, свободно почиващите граждани могат да се настанят на цена до 50 лева. Този парадокс подчертава сериозните пропуски в управлението на приходите и липсата на логична ценова политика.
Целите за капацитет също остават само на хартия. При заложена цел от 180 000 настанявания за тригодишния период, реално са постигнати едва 138 746. Дори с договор с Министерството на образованието и науката, дружеството не успява да достигне минималния прогнозен капацитет от 60 хиляди посещения годишно.
Всичко това е допълнено от непосилен дълг към Министерството на образованието и науката в размер на 6,9 милиона лева – сума, която надвишава 140% от общите приходи на фирмата. Сметната палата е дала осем конкретни препоръки за подобрение на управлението, но въпросът остава: ще успеят ли тези „призрачни“ бази някога отново да посрещнат деца?