Той е омайник – чаровен, усмихнат, витален, с чувство за хумор, деликатен, сладкодумен; искал е да стане артист или адвокат, но съдбата решила друго – хвърля го в обятията на журналистиката, откъдето той, с естетизма на съзнанието си и стремежа към красота, се превръща в повелител на модата и на стила; в блестящ изкуствовед, културолог, медиен експерт; в топ PR мениджър и моден анализатор.
Съзнавам, че толкова суперлативи в едно изречение за един човек са прекалено задължаващо, но за проф. Любомир Стойков те са точен израз на постигнатото в един изключително динамичен живот, в който първопроходец – той превърна комуникациите, медиязнанието, връзките с обществеността, публичния имидж, модния дизайн, лайфстайла и модата в професия в съвременна България.
И е обучил за тази професия хиляди студенти, създавайки школа в нови университетски дисциплини като „Култура и медии“, „Бизнес комуникация“, „Лайфстайлжурналистика“, „Теория на модата“, „Фирмена култура и комуникация“ и др. Преподавател е в четирите специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация, където препуска заедно със своите възпитаници в света на красотата, медийната култура, естетиката и публичните комуникации.
Когато през 1982 година излезе книгата „Чаровната диктаторка”, едва ли авторът ú е предполагал, че ще стане моден критик и перфектен анализатор, пред когото ще се изповядват красавиците на света и чиято професионална преценка ще тежи едва ли не като закон. Неговият път към красивото тръгва от анализа на грозното в областта на модата. Като асистент на проф. Иван Славов разнищва безвкусицата в облеклото за книгата му „Кичът“. И разбира, че за модата у нас е писано твърде малко. Като прибавим и интереса му към магнетичната красота на жената с нейната феноменална способност да избира грациозното, да подбира цветовете – това му отваря сетивата за мистичния сложен свят на модата и той се настанява там като пълновластен господар. С хъс, с упоритост, с непрекъснато търсене на новото, на предизвикателното, докато бъде признат за най-добрия моден журналист у нас.
Дъхът му спира, когато интервюира Ивана Тръмп, Клаудия Кардинале, Анук Еме, СириелКлер, световните знаменитости Пиер Карден, Аликзандър Маккуин, Пако Рабан, Юбер дьо Живанши, Соня Рикел, Кармен Карвен, Нино Черути, Санто Версаче, Лучано Бенетон, Оскар де ла Рента, Бил Блас, Мария Шнайдер, Ан Хечи, Елизабет Хърли, Изабела Скорупко, Парис Хилтън и др. Човек само може да мечтае за такива срещи, от които проф.Любомир Стойков черпи вдъхновение.
Казах че е първопроходец в този сегмент на журналистиката, а пък той неуморно го доказва – в професионалната му визитка е записано култовото първо българско телевизионно предаване за мода „Блясък“ по БНТ 1 (1994), на което той е автор и водещ; продължението му в седмичното телевизионно шоу за стил „От игла до конец“ по Нова телевизия (1995 – 2003) и на телевизионното модно предаване „Чаровната диктаторка“ по телевизия „7 дни“ (2004 – 2007). Стотици часове пред камерата, безброй срещи в целия свят, един вагон прочетени книги с една основна мисия – да създава стил на обличане, на поведение, на контакти не само в блясъка на празници, но и в ежедневието.
Вече три десетилетия Любомир Стойков възпитава българите в стила на пълноценния начин на живот; внушава им, че красота и елегантността не са само кройка и плат, а дух, душа, разум и сърце, без които нашият свят нямаше да бъде толкова истински.
Самият той е еталон за стил и класа в публичното пространство и от тази си позиция се е превърнал в устойчив модел на обществено поведение. Извоювал си е правото още от началото на 90-те години да дава реалните оценки за българската модна действителност, превръщайки наградите „Златна игла“ в българските модни „Оскари“.
Проф. Любомир Стойков е основател и почетен председател на Българската академична асоциация по комуникации, съосновател и председател е на Академията за мода, която вече 15 години дава и престижните призове „БГ Модна икона“ на изявени българи, които с поведението си и професионалните си успехи могат да бъдат пример в обществото. Не знам дали го съзнава, но знакът, който дава проф. Стойков, е знак за качество, за реален, пълноценен смисъл на истинските неща в живота. Неговият „печат“ е единствен (засега) и затова е толкова ценен и толкова желан.
Искам да спра да изброявам постиженията и заслугите му, но не мога да пропусна, че проф. Стойков е автор на 20 книги, над 200 научни студии и статии, над 1000 журналистически публикации в български и чуждестранни издания. Че по негова препоръка известни български дами – от политиката, изкуството и културата променят своя стил на обличане, доверяват му се за прическа, за облекло, за чанти, обувки и аксесоари.
Без да е диктатор или „моден полицай“, той е абсолютен авторитет.
Да те консултира в сферата на имиджа, стила и публичното поведение проф. Любомир Стойков, означава да ти отвори каналите за стремеж към безупречна репутация, естетика и сексапил, да те предпази от фалшивото кокетство, да подчертае не само красотата на фигурата, но и на душата, да скрие недостатъците й и да извади на 100% флуидите, с които ти да привличаш. Това е майсторство, придобито с дългия опит, но не е само това. Проф. Стойков носи дълбоко в подсъзнанието си културата и усета към красотата, към духовното и към съвършеното и несъвършеното в природата и в човека. Уникалното при него е, че той е намерил своето кредо в живота и в професията и му се отдаво напълно, безрезервно, влагайки интелигентност и компетентност, страст и усърдие. Той е за завиждане, когато казва: „Работя това, което ме забавлява и се забавлявам с това, което работя“, защото е превърнал модата в своя съдба.
Въпреки всички превратности в политическия живот у нас, проф. Любомир Стойков запази своята творческа и личностна автономия и независимост, оставайки верен на себе си, без да се подава на ефимерни изкушения за бърза кариера и за високи постове. Най-точното определение за него е, че се е създал сам себе си – с много труд, такт и точна преценка.
Той знае и подчертава в своите лекции и стотици интервюта, че „духовното излъчване стои над папийонката“; че не може да си позволи компромис с масовия вкус; че „PR-ът е този, който включва лампата“; че изграждането на медийния имидж е сложен и продължителен процес; че успехът и известността са различни категории. Той е критичен и честен, когато казва, че истинският елит не е във властта и не е по светските събития. Той е гневен заради факта, че силиконови певачки, бездарни футболисти и мускулести примитиви са днешните идоли на младото поколение. Той е непримирим към пошлостта, примитивизма, вулгарността и крайното консуматорство; към „телевизионната люпилня на звезди, която е фактическа публична фалшификация и подмяна на ценностите“. Той е неуморим във възпитанието на добрия вкус – без значение дали става дума за царя, за първата дама, за политически лидер или за футболно величие.
Който слуша лекциите му или чете книгите му, ще научи, че прeкалената фамилиарност в политическото общуване застрашава репутацията; че чрез облеклото и поведението си политиците изпращат послания, които проникват много по-дълбоко и трайно в съзнанието и паметта на хората, отколкото думите им. Който следва съветите му, ще знае, че най-лесно може да съблече една жена онзи, който преди това я облече; че успехът е да постигнеш навреме целта си; че жената е като сянката, както е казал Хайне: „ако бягаш от нея – тя те гони, ако ти я гониш, тя бяга от теб“.
Още като ученик избира за свой девиз думите на Джакомо Казанова: „Ако през живота си не си направил нещо, което да бъде описано, то поне напиши нещо, което заслужава да бъде прочетено!“. И с него стига до удостояването му със „Златно перо“ на Съюза на българските журналисти, до „Златен век – звезда“ на Министерство на културата, до Голямата награда за журналистическо майсторство на Свободната академия за изобразително изкуство „Жул Паскин“. Този девиз държи духа му неспокоен в мечтата му да напише и следващите си книги – за любовта и за политическия дрескод, както и университетски учебници по ивентмениджмънт и лайфстайл журналистика.
Един неспирен дух в медийната култура и лайфстайл журналистиката – това е проф. Любомир Стойков. Който има още една мечта – да създаде първия музей на модата у нас.
И това е само за 70-те години живот, които той със самочувствие ще отбележи на 11 май!
Източник: http://epicenter.bg