Епилепсията е глобално предизвикателство, което засяга десетки милиони души по целия свят. Статистиката показва, че около 65 милиона души живеят с това неврологично разстройство, като най-голямата концентрация от случаите (около 80%) се наблюдава в развиващите се страни. Заболяването се проявява чрез анормална мозъчна активност, която води до припадъци и гърчове, влияейки върху речта, зрението и общото съзнание на човека.
Около това състояние съществуват множество опасни заблуди. Важно е да се подчертае, че епилепсията не е психично заболяване, не е свързана с умствена изостаналост и, най-вече, категорично не е заразна. Тези митове са остатък от миналото, но продължават да влияят на начина, по който обществото възприема засегнатите хора.
Историята на медицината познава епилепсията от древни времена. Още Хипократ преди повече от две хиляди години е твърдял, че това е медицински проблем с произход в мозъка, а не божествено наказание. Въпреки това, пътят към разбирането е бил труден – през XIX век пациентите са били изолирани в психиатрични клиники, а в някои части на Америка дори са съществували закони, забраняващи на епилептиците да създават семейства или принуждаващи ги към стерилизация.
Причините за появата на пристъпите са разнообразни. Докато при 30% от пациентите лекарите установяват конкретен фактор, в останалите случаи се говори за идиопатична епилепсия. Рисковите фактори включват хроничен стрес, недостиг на сън, хормонални промени и злоупотреба с алкохол. Интересно е, че около 5% от хората с епилепсия са силно чувствителни към ярки, трептящи светлини, които могат да провокират атака.
Един епилептичен пристъп обикновено преминава през три фази. Първоначално се усеща т.нар. „аура“ – промяна в цветовете, звуците или миризмите. Следва самата атака с различна интензивност, а накрая настъпва период на възстановяване, който може да трае от няколко минути до няколко часа, докато мозъчната функция се нормализира.
Когато сме свидетели на припадък, правилното поведение е от решаващо значение. За разлика от филмите, не трябва да се опитваме да държим човека със сила или да му отваряме устата. Правилните стъпки са: проследяване на времето, отстраняване на опасни предмети отоколо пациента и обръщане на главата му настрани, за да се предотврави задушаване. Ако пристъпът продължи повече от пет минути, незабавно трябва да се потърси спешна медицинска помощ, тъй като продължителните атаки носят риск от увреждане на мозъчните клетки.
Съвременната медицина разпознава над 40 различни форми на епилепсия. Някои хора преживяват пристъпи само по време на сън или дори веднъж в целия си живот. Окуражаващ факт е, че около една четврина от пациентите са развили способността да предусещат и частично да контролират своите атаки, което им позволява да живеят по-спокойно.