Един от най-емблематичните шедьоври в историята на живописта, „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог, може би крие тайна, която е убягвала на изкуствоведите десетилетия наред. Досега се смяташе, че произведението е създадено през юни 1889 г., малко след като нидерландският художник постъпва в психиатрична клиника в Сен Реми дьо Прованс. Нови научни доказателства обаче поставят под съмнение тази времева рамка.
Група изследователи от Южна Корея, съчетавайки астрономически наблюдения с криминалистични методи за анализ, предлагат интригуваща хипотеза: картината вероятно е вдъхновена от небесните тела, наблюдавани около 22 юли 1889 г. Това измества предполагаемата дата на създаване с цял месец по-късно от досега приетото.
Водещият изследовател Елижа Джонг-хюн Ким, който прекарва години в проучване на нощното небе над Франция, подчертава, че разположението на Луната и ярките звезди в края на юли съвпада много по-точно с детайлите в платното на Ван Гог. Според екипа, през юни Луната не е имала очертанията на тънкия сърп, изобразен от художника, докато през юли небесната картина е била идентична с тази в „Звездна нощ“.
Аргументите на учените се подкрепят и от писмени свидетелства. Анализът на кореспонденцията на художника споменава присъствието на цикади – насекоми, характерни за по-горещия юлски период. Това опровергава по-ранните теории, че Ван Гог е създал небесния пейзаж изцяло по памет или чрез чиста фантазия по време на кризата си през юни.
Физици, които изучават творчеството на импресиониста, приветстват интердисциплинарния подход на екипа. Макар да се приема, че картината вероятно е синтез от наблюдения в няколко различни нощи, новото проучване доказва едно: Винсент ван Гог е бил изключително прецизен наблюдател на природата, а не просто мечтател, изгубен в собствените си видения.