Представете си свят, в който фундаменталната причина за опустошителна болест е открита преди почти цял век, но нейните последици остават до голяма степен игнорирани или потиснати. Това не е сюжет от трилър, а стряскаща реалност относно рака, извадена наяве от един брилянтен немски учен.
През 1931 г. д-р Ото Хайнрих Варбург получава Нобелова награда за физиология или медицина за своето откритие, което преобръща разбиранията за рака. Неговата революционна теза гласи, че ракът не е просто генетична грешка, а резултат от „антифизиологични сили“ и начин на живот, водещ до създаването на кисела среда в тялото. Според Варбург, липсата на кислород в клетките е основният виновник за трансформацията им.
Варбург категорично заявява: „Намаляването на кислорода и увеличаването на киселинността в организма са две страни на един и същи медал.“ Здравите клетки се нуждаят от кислород, за да функционират, докато раковите клетки са анаеробни – те процъфтяват в безкислородна, кисела среда, хранейки се предимно с глюкоза. Само за два дни, клетка, лишена от 35% от необходимия кислород, може да се трансформира в ракова.
Ключът към разбирането на този феномен се крие в pH баланса на организма. Стойностите от 0 до 14 измерват киселинността или алкалността, като 7 е неутрална. Здравият човек поддържа pH на кръвта между 7.4 и 7.45 – леко алкална среда. Всяко отклонение под 7 е опасно и сигнал за сериозни проблеми. Нашите хранителни навици имат пряко влияние върху това дали тялото ни ще бъде киселинно или алкално.
За съжаление, модерната диета е пълна със „саботьори“, които тласкат тялото ни към киселинност. Сред тях са рафинираната захар и нейните производни, животински продукти като мляко и сирене, прекомерната сол, рафинираното брашно (хляб, тестени изделия), маргаринът, кофеинът (кафе, черен чай, шоколад), алкохолът и цигарите. Дори термично обработената храна, както и всички промишлено преработени продукти с консерванти и изкуствени добавки, допринасят за този дисбаланс.
Добрата новина е, че имаме мощни „защитници“ в лицето на алкалните храни. Всички сурови зеленчуци и плодове са шампиони в производството на кислород и алкализирането на тялото. Те са жизненоважни за поддържането на здравословна вътрешна среда, а адекватният прием на чиста вода също е от съществено значение.
Но не само храната е от значение. Хроничният стрес е тих убиец, който повишава киселинността. Редовното движение насища тялото с кислород, докато заседналият начин на живот го лишава. За хора, изправени пред рак, препоръката е 80% от диетата да е алкална и да се избягват всички вредни продукти.
Д-р Варбург стига до още по-смели заключения относно лечението. Той твърди, че химиотерапията, вместо да лекува, увеличава киселинността на организма до такава степен, че тялото започва да изчерпва жизненоважни минерали от кости, зъби, нокти и коса, за да неутрализира тази киселинност. Това обяснява и страничните ефекти като косопада. Един от най-известните хирурзи, д-р Джордж Криле Кливиленд, подкрепя тази теза, заявявайки, че „всички видове смърт, наречени ‘естествени’, не са нищо друго освен крайна точка на киселинно наситено тяло.“
Ракът не се наследява като ген, а по-скоро се наследяват хранителните навици и начинът на живот. Тази фундаментална истина ни дава силата да поемем контрол. Изборът е в наши ръце: да създадем среда, в която болестта не може да процъфтява, или да продължим по пътя на киселинността и кислородния дефицит.