Държавата най-накрая се опитва да излезе от административния застой около Националната детска болница. Вместо да продължат по пътя на един раздут и неефективен проект, здравният министър Катя Ивкова и регионалният министър Иван Шишков обявяват пълен рестарт. Целта е ясна: да се изгради функционално заведение, без излишни разходи и помпозни параметри, които не отговарят на реалните нужди.
Основният удар е нанесен върху т.нар. „задание“ за строителството, което според новите ръководители е било пример за разхищение. Сравнението с новата болница в Бургас е показателно – докато там четири операционни са достатъчни, в софийския проект са били заложени цели 20. Освен това, идеята за хотелска част в болницата е определена като неоправдана, тъй като приоритетът е родителите да бъдат непосредствено до децата си в стаите, а не в отделни хотелски сектори.
За да се гарантира прозрачност и защита на държавния интерес, е сменен целият състав на Съвета на директори на „Здравноинвестиционната компания за детска болница“. Новият екип, воден от проф. Елена Пенева-Златкова, трябва да изчисти грешките на миналото и да подготви нова тръжна процедура, която да бъде по-реалистична и финансово обоснована.
Въпросът с терена остава актуален, но регионалният министър Иван Шишков категорично го защитава. Според него мястото е стратегически правилно, особено с оглед на бъдещия Софийски околовръстен път. Проблемите с частни имоти в района вече са решени, а допълнителните 15 декара озеленени площи от Столична община ще превърнат комплекса в модерна градска среда, а не просто в сграда, изолирана от инфраструктурата.
Времето е най-големият враг на проекта. Инфлацията през последните години е направила всяко забавяне скъпо за данъкоплатците. Затова се обмислят ускорени процедури, при които строителството на конструкцията и подземната част да започне още на етап идеен проект, докато се доизясняват сложните технологични и медицински инсталации.
Рестартът не е само архитектурен, но и организационен. Министър Ивкова подчерта, че в миналото е липсвало сериозно планиране на медицинските кадри и комуникация с университетите. Новият подход цели да синхронизира изграждането на стените с подготовката на специалистите, които ще функционират в лечебното заведение.