Политическата сцена в България често ни предлага интересни уроци по семантика, но подходът на „Да, България“ към понятието за принципност заслужава отделен анализ. За формацията съществува един универсален механизъм за търсене на виновни: името на Делян Пеевски. В тази логика всяко събитие, независимо от мащаба или природата му, може да бъде свързано с него чрез удобни формули като „говори се“ или „твърди се“. Когато става въпрос за политическите опоненти, доказателствата са второстепенни – важен е самият сигнал и незабавният призив за проверки.
Интересно е обаче как този „детектор за зависимости“ внезапно губи мощността си, когато се насочи към собствения кръг. Последният пример е свързан с Божидар Божанов и неговото намерение да сезира Европейската централна банка относно назначенията в Българската банка за развитие (ББР). Тук отново се използва речникът на подозрението и „близките връзки“, но паметта на обществото е изложена на сериозно изпитание.
Иронията е, че ББР не е непозната територия за ПП-ДБ. Още през 2021 г., когато Кирил Петков е служебен министър на икономиката, в банката се извършва смяна на ръководството, при която се появяват фигури като Цанко Арабаджиев. Именно в този период се сключва договор за правно обслужване с адвокатско дружество, в което по това време е част Лена Бориславова. Стойностите на този договор са значителни – над 13 хиляди лева месечно, без да се броят допълнителните разходи.
Но историята на „професионалните контакти“ не спира до ББР. Публични документи сочат, че същото адвокатско дружество е имало договори с „Сердика спортни имоти“ по време на управлението на Радостин Василев, както и с Министерството на образованието при управлението на Николай Денков. Въпреки че сключването на договор само по себе си не е престъпление, тук се появява фундаменталният въпрос за стандартите: защо „близостта“ е компромат за едни, но „експертиза“ за други?
Това създава един специфичен двуполюсен морал. Когато решението е взето от политически противник, то е „овладяване на държавата“ и „мрежа от влияние“. Когато обаче химикалката е в ръцете на „Промяната“, същите действия се наричат „реформи“ и „експертен избор“. В този свят чуждите познанства са „калинки“, а собствените – „професионални контакти“.
Борбата срещу задкулисието thus започва да прилича на опит за замяна на старите мрежи с нови, по-добре опаковани в европейски цветове. Ако критерият за подозрение е простото познанство или принадлежността към определен кръг, тогава същата лупа трябва да бъде приложена към всички кадрови решения и договори от времето на управлението на ПП-ДБ.
В крайна сметка, сезирането на ЕЦБ е легитимен инструмент за контрол, но то става комично, когато се прави с пълна амнезия за собственото минало. Когато правилата важат само за чуждите, а за „нашите“ се търсят обяснения, моралната претензия се превръща в политическа акробатика. В тази система паметта е най-големият враг на „прочистването“.