Румъния отново е в политически тупик. След поредния провал на опит за съставяне на правителство, страната изглежда затънала в безкраен лабиринт от консултации и отхвърлени номинации. Вместо стабилност, Букурещ продължава да е свидетел на един и същ сценарий, който не само задълбочава кризата, но и поставя под въпрос способността на политическата класа да намери изход.
Последният акт от тази продължаваща драма се разигра в сряда, когато парламентът категорично отхвърли предложения кабинет на евродепутата Зигфрид Мурешан. С едва 182 гласа „за“ срещу необходимите 233, предложението бе обречено. Макар 321 депутати и сенатори да присъстваха, значителен брой от тях – включително представители на Социалдемократическата партия, които бяха в залата, но не гласуваха, както и Алианс за обединение на румънците, които изобщо не участваха – избраха да не подкрепят предложението. Тази липса на консенсус е показателна за дълбоките разделения.
Мурешан не е първата жертва на този политически блокаж. Той е третият кандидат, номиниран от президента Никушор Дан, чието правителство беше свалено през май. Преди него, евродепутатът Юджен Томак и Адриан Веща също не успяха да съберат достатъчна подкрепа за съставяне на редовен кабинет. По думите на самия Мурешан, партиите, които са предизвикали кризата, сега умишлено я удължават, превръщайки процеса в безплодно упражнение по политическа инактичност.
Конституцията предвижда възможност за предсрочни избори след две отхвърлени правителствени предложения в рамките на 60 дни. Въпреки това, президентът Дан многократно е изразявал скептицизъм относно този подход, предупреждавайки, че предсрочният вот може само да задълбочи и удължи настоящата нестабилност. Това го поставя в трудна позиция – между конституционна възможност и прагматичното желание да се избегне още по-голям хаос.
В отговор на поредния провал, президентът обяви нови консултации с парламентарно представените партии за понеделник, след което ще номинира четвърти кандидат за премиер. Неговият призив към политическите сили е ясен: да предложат решение, което този път наистина може да събере необходимото парламентарно мнозинство. Въпросът остава дали румънският политически елит е готов да загърби партийните интереси в името на националната стабилност.