Дигиталните следи често разкриват истини, които извършителите се опитват да скрият. В случая с бруталното убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив, един нов видеозапис, открит в телефоните на задържаните непълнолетни, променя изцяло гледката върху случилото се. Оказва се, че трагедията на Младежкия хълм не е била единичен акт на агресия, а кулминация на опасен модел от „охот“, при който младежите са се вторачили в ролята на самоназначени правоприложителни органи.
Месец преди фаталния край на Кузев, двама от обвиняемите са организирали подобна акция в центъра на града. Видеото документира зловещо преследване в района на бул. „Руски“ и ул. „Генерал Данаил Николаев“, при което един мъж е бил принуден да бяга към ул. „Преслав“, докато отчаяно пита защо е нападан. Този инцидент, макар и без фатален изход, разкрива системното желание на групата да налага собствените си присъди чрез физическо насилие.
Най-тревожната част от разследването е мотивите, които младежите излагат. Те оправдават действията си с тезата, че жертвата е била наркоман и че те просто „вършат работата на държавата“, която според тях е неефективна. Тази опасна логика – самоличното определяне на виновен и последващата саморазправа – превръща престъпленията им от хулиганство в опит за установяване на паралелна, незаконна justice система.
Анализът на случая сочи към възможно влияние на радикализирани интернет общности. Присъствието на символика, свързана с крайнодесни мрежи и т.нар. „ловци на педофили“, подсказва, че младежите може да са били повлияни от идеологии, които представят насилието като „гражданска мисия“. Макар разследващите още да не са стигнали до официално заключение за идеологически мотив, моделът на поведение е идентичен с този на групи, които проповядват саморазправата.
Полицията в момента се стреми да идентифицира мъжа от първия запис, за да установи степента на нанесените му травми и дали е подавал сигнал. Този случай подчертава огромната разлика между гражданската активност и самоуправството. Фактият, че нападателите са заснемали своите „акции“, добавя елемент на жестокост и трофейно събиране, което е характерно за патологични форми на насилие.
Трагедията с Георги Кузев, който беше пребит с неописуема жестокост, остава най-тежката цена на този „експеримент“ по замяна на закона. Случаят е сериозен сигнал за обществото и институциите относно начина, по който младите хора могат да бъдат увлечени от опасни идеи за „почистване“ на обществото, превръщайки се в престъпници в името на една измислена справедливост.