Светът на изкуството се прости с един от своите най-смели новатори. На 88-годишна възраст, в дома си в Лондон, ни напусна Дейвид Хокни – име, което завинаги ще остане синоним на поп арта и на неутолимото любопитство към света.
Роден в Брадфорд през 1937 г., Хокни започва своя творчески път с едно единствено желание: да „вижда повече“. Този негов стремеж го превърна в майстор на светлината и перспективата, чиито емблематични картини на басейни в Лос Анджелис се превърнаха в културен код на цяло поколение. Той не просто рисуваше; той документираше живота чрез четки, фотографии и колажи, превръщайки ежедневието в изкуство.
Малко са творците, които успяват да останат толкова актуални в продължение на десетилетия. Хокни беше сред първите, които прегърнаха технологиите – от факс машини до iPad, той използваше всяко устройство, за да разшири границите на визуалното. Неговият дигитален портрет на Хари Стайлс и витражът за Уестминстърското абатство са доказателство, че талантът не се страхува от промяната, а я предвожда.
Освен с творчеството си, той ще бъде запомнен като бунтар и хуманист. Още през 70-те години Хокни открито заявява своята сексуална ориентация, превръщайки се в символ на смелостта в една консервативна епоха. Той беше човек, който не се вписваше в рамки, а създаваше свои собствени.
Историята ще помни и неговата хипотеза за „тайните“ на старите майстори, разработена с физика Чарлз Фалко. Твърдението му, че Ренесансовите художници са използвали оптични инструменти, предизвика разгорещени дебати, но още веднъж доказа, че Хокни е творец, който анализира изкуството с интелекта на учен.
С наследство от хиляди картини, сценографии и фотоколажи, Дейвид Хокни оставя след себе си един по-ярък свят. Той ни научи, че пролетта не може да бъде отменена и че изкуството е най-живо, когато е в движение. Сбогом на един велик европеец, който до последно гледаше само напред.