Българската общественост и творческите среди се прощават с една от най-ярките и често поляризиращи фигури в съвременната ни история. На 74-годишна възраст, след кратко боледуване, почина скулпторът Вежди Рашидов. Тъжната вест за неговата кончина в ранните часове на 6 ноември бе потвърдена от негови близки и колеги, като според първоначалната информация причината за внезапната загуба е сърдечен удар.
Рашидов оставя след себе си сложно наследство, в което изкуството и властта се преплитаха в продължение на десетилетия. Неговият житейски път започва в Димитровград през 1951 г., а талантът му го отвежда до Националната художествена академия, където под ръководството на проф. Димитър Даскалов той изгражда своя уникален стил. През годините неговите скулптури, рисунки и акварели, често вдъхновени от митологията и човешката природа, намериха място в престижни галерии от Париж до Токио.
В политически план Вежди Рашидов беше фигура с огромно влияние. Като министър на културата в два кабинета, той бе двигателят зад създаването на Националната галерия „Квадрат 500“, известна като „Българския Лувър“. Въпреки че управлението му беше съпроводено от множество дебати и критики от страна на гилдията, неговият принос за международното представяне на българското изкуство остава неоспорим факт. Той достигна и до най-високия държавен пост, оглавявайки 48-ото Народно събрание.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изрази дълбоката си скръб, описвайки Рашидов като човек с огромно сърце и силен характер, чийто талант не е познавал рамки. В емоционално обръщение той подчерта, че въпреки трудните моменти и политическите разногласия през годините, уважението между тях е останало непокътнато. За мнозина Рашидов беше не просто политик, а приятел и съратник, който оставя трайна следа в паметта на своите съвременници.
Последните години от живота му бяха белязани от внезапното му оттегляне от активната политика през 2023 г. Това се случи след скандално изказване в парламента, което предизвика вълна от обществено недоволство. Въпреки това, след като напусна светлините на прожекторите в Народното събрание, той се завърна към това, което владееше най-добре – творчеството в ателието, продължавайки да изследва любимите си теми за кентаврите и човешките съдби.
С неговата смърт България губи творец, носител на орден „Стара планина“ и десетки международни отличия. Вежди Рашидов остава в историята като личност, която не се страхуваше да заема позиции и да защитава идеите си, независимо колко противоречиви бяха те за околните. Поклон пред паметта му!