Японската литературна сцена се прости с една от най-ярките си и противоречиви фигури. На 74-годишна възраст си отиде Рю Мураками – писателят, който не се страхуваше да надникне в най-тъмните кътчета на човешката душа и социалното разложение. Новината за кончината му, настъпила на 17 октомври, бе официално потвърдена от неговите издатели от „Гентоша“ едва преди броени часове.
В официалното си изявление екипът на „Гентоша“ описва Мураками като истински предводител на своето време, човек, чието творчество не просто отразяваше реалността, а я предизвикваше със своята дързост и безкомпромисност към младото поколение.
Роден през 1952 година, Рюносуке Мураками често е бъркан със своя съименник Харуки Мураками, въпреки че двамата нямат семейна връзка и предлагат коренно различен поглед върху литературата. Докато Харуки залага на меланхоличния сюрреализъм, Рю се утвърди като „лошото дете“ на постмодерната японска проза, превръщайки теми като насилието, наркотичната зависимост и моралния упадък в запазена марка на своя стил.
Истински фурор предизвиква още дебютният му роман „Почти прозрачно синьо“, публикуван, докато авторът е още студент. Книгата, която изследва безпътицата на младежта, се превърна в култов феномен с над милион продадени копия и му донесе престижното отличие „Акутагава“ през 1976 г., затвърждавайки мястото му в елита на японската литература.
Българските читатели познават автора най-вече чрез мрачната и завладяваща история „Децата от гаровия сейф“, която беше адаптирана на нашия пазар от издателство „Жанет 45“. Романът проследява оцеляването на изоставени деца и остава едно от най-въздействащите произведения в библиографията му.
Освен с перото си, Мураками остава в историята и като многостранен творец. Той успешно пренесе визията си на големия екран като режисьор и сценарист, изявяваше се като музикант на барабани в рок формации и беше разпознаваемо лице от телевизионния ефир, доказвайки, че талантът му не познава граници.