Представете си свят, в който не носите физическа лична карта, шофьорска книжка или дипломи в чантата си, а всичко е сигурно съхранено в смартфона ви. България официално се присъединява към тази визия, като Министерският съвет прие решение за създаването на Европейски портфейл за цифрова самоличност. Това не е просто ново приложение, а цялостна промяна в начина, по който се идентифицираме в дигиталното пространство.
Съгласно европейския регламент eIDAS 2.0, до края на 2026 година всички държави от ЕС трябва да предоставят на своите граждани безплатен дигитален портфейл. В България процесът вече е стартирал, като Министерството на иновациите и дигиталната трансформация ръководи внедряването. До края на тази година се планира изграждането на необходимата доверителна инфраструктура и национални схеми за сертифициране.
Този виртуален сейф ще позволява съхранението на множество важни документи – от лични карти и банкови сметки до електронни рецепти и договори. Най-голямото предимство е трансграничното приложение: потребителите ще могат да наемат автомобили, да се записват в чуждестранни университети или да откриват банкови сметки в която и да е страна от ЕС, без да се налага физическо присъствие или нотариални заверки на документи.
Интересен акцент в новата система е контролът върху личните данни. Вместо да предоставите целия си документ, вие ще можете да споделите само конкретната информация, която е необходима. Например, ако трябва да докажете, че сте навършили 18 години, приложението ще потвърди това, без да разкрива вашата точна дата на раждане, ЕГН или домашен адрес.
Важно е да се подчертае, че преходът към дигиталната самоличност е напълно доброволен за гражданите. Физическите документи ще запазят своята пълна правна сила и никой няма да бъде принуден да използва приложението. От друга страна обаче, за големите платформи, банките, комуналните дружества и публичния сектор, приемането на този нов стандарт за идентификация ще бъде задължително.
За да се избегнат конфликти на интереси и да се гарантира пълна прозрачност, правителственото решение въвежда стриктно разделение между финансирането, надзора и сертифицирането на системата. Така се осигурява максимална сигурност и независимост при управлението на личните данни на българските граждани.