България се намира в странна ситуация – разполагаме с една от най-добрите интернет инфраструктури в Европа, но голяма част от населението не знае как да се възползва от нея. Докладът на Европейската комисия за 2026 г. разкрива болезнен контраст между технологичния капацитет на страната и реалните дигитални умения на гражданите.
Цифрите за свързаността са впечатляващи и дори надминават средните стойности за ЕС. С покритие от над 93% на свръхвисокоскоростните мрежи и оптичните кабели, България е в лидерска позиция. Дори 5G мрежата обхваща почти цялата територия (94,83%), като се наблюдава бърз растеж и в селските райони. Проблемът обаче не е в „тръбите“, а в това какво се случва след тях.
Истинската драма е в ефективното използване на тези ресурси. Докато в Европа четвъртият част от фиксираните абонаменти са за скорост над 1 Gbps, у нас тези са едва 2,92%. Още по-тревожно е, че само 35,5% от българите притежават основни дигитални умения. Този дефицит е най-силно изразен при възрастните, хората с по-ниско образование и жителите на провинцията.
Тази „дигитална слепота“ удря директно по държавните услуги и бизнеса. Потреблението на електронни услуги от гражданите и фирмите остава под средното за ЕС, въпреки че достъпът до електронните здравни досиета (87,5%) е почти на европейско ниво. Преминаването от просто внедряване на технологии към тяхното реално приложение остава основното предизвикателство.
Бизнес секторът също страда от този разрив. Според проучване на Българската стопанска камара, за 40% от фирмите липсата на квалифицирани кадри е основната пречка пред дигитализацията. Финансовите трудности и липсата на информация също тежат, но административният хаос и паралелните „хартиени“ процедури само допълват картината, което дори може да принуди някои компании да напуснат пазара.
За да излезем от този капан, Европейската комисия препоръчва спешно укрепване на дигиталната грамотност и привличане на повече ИКТ специалисти. Без реална промяна в уменията на хората, най-бързият интернет в света ще остане просто празна инвестиция, която не носи реална стойност за обществото и икономиката.