Софийската опера често е сравнявана с големите европейски сцени, но рядко се случва един истински световен експерт да постави българската постановка над легендарните германски фестивали. Случаят с „Пръстенът на нибелунга“ в София се превърна в истински триумф, който надмина очакванията дори на най-взискателните ценители на оперното изкуство.
Франк Смит, 80-годишен ирландец и дългогодишен член на „Вагнеровото общество“, притежава опит, който малко хора в света имат. С над тридесет изгледани постановки на Вагнеровия цикъл в Европа и Америка, започвайки от 1963 г., Смит е видял еволюцията на жанра от златната ера на внуците на Рихард Вагнер до днешните смели експерименти.
В своето послание до трупата, Смит определя софийската версия като блестящ пример за осъвременяване, напомнящ на революционните идеи на Виланд Вагнер от 1967 г. Той е очарован от перфектния баланс между сценографията, осветлението и оркестровото звучене, като подчертава, че актьорската игра и пеенето са били напълно завладяващи и лишени от излишни режисьорски трикове.
Критиката на Смит към съвременните тенденции в Байройт и Берлин е безпощадна. Докато София постига творчески върхове с разумно финансиране, той определя настоящия „Пръстен“ в Deutsche Oper Berlin като пълен провал. Дори самият Байройтски фестивал, според него, е изгубил пътя си, превръщайки се в място, където метафорично „лудите са превзели лудницата“.
Особено внимание заслужава мнението му за определението „Байройт на Балканите“. За Смит това е по-скоро обида, отколкото комплимент. Той смята, че Софийската опера е достигнала ниво на самостоятелни постижения, които не се нуждаят от сравнения с други, за да бъдат признати за велики и уникални.
От пластичността на Рейнските девици до катаклизмичния финал, всяка детайлна забележка на ирландеца потвърждава качеството на българската работа. Впечатлен е и от интелигентното сценично решение и достъпните цени на билетите, което прави това високо изкуство достъпно за широката публика.