Българската култура днес прекланя глава пред един от своите най-ярки творци. Загубихме Христо Илиев-Чарли – човекът, чието име стана синоним на документалното кино и творческата свобода. Неговата кончина оставя празнота, която трудно ще бъде запълнена, но наследството му остава да свети като фар за бъдещите поколения кинематографисти.
Чарли беше истински ренесансова личност в съвременното ни изкуство. С повече от 300 документални ленти зад гърба си, той успяваше да улови пулса на обществото по начин, който малцина владеят. Неговият талант не се ограничаваше само до камерата; той беше виртуозен сценарист, проницателен публицист и успешен продуцент, реализирал мащабни проекти не само у нас, но и в Германия и Белгия.
Мнозина ще го запомнят с култовите игрални филми „Разводи, разводи“ и „Патилата на Спас и Нели“, където неговият сценариен почерк остави незаличима следа. Но Чарли беше и майстор на малките форми – неговата уникална кинохроника „Мозайка“, състояща се от 75 авторски миниатюри, е истинско съкровище в архивите на Националния филмов център.
Освен в киното, Христо Илиев остави сърцето си и в кукления театър. Пет от неговите пиеси продължават да радват детската публика в цялата страна години наред. Признанието за неговия труд дойде под формата на над 50 престижни награди, които той приемаше със скромността на истински голям артист.
Творби като „Пустиняци“, „Духове в старите къщи на София“ и „Отец Иван и неговите деца“ ще продължат да разказват историите, които Чарли виждаше там, където другите подминаваха. Той не просто правеше филми, той създаваше памет. Светла му памет!