Историята често крие страници, които остават в сянка, но събитията от 22 юни 1941 година са шокиращ пример за необоснована агресия. В деня, в който конфликтът между Хитлер и Сталин избухва, съветската авиация извършва масиран удар върху град Добрич. Това нападение се случва в момент, когато България и СССР изобщо не са в състояние на война, което превръща бомбардировките в акт на чиста агресия срещу мирно население.
Парадоксът е огромен – държавата, която по-късно ще бъде представена като „освободител“, нанася удар в гръб на страна, която по това време е добронамерена към Москва. Докато цар Борис III се опитва да предпази България от кръвопролития чрез дипломация и успява да върне Южна Добруджа без бой, Кремъл избира пътя на въздушните удари без всякаква причина или предупреждение.
Добрич обаче не е единствената мишена. Съветските бомбардировки обхващат и други български градове като Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Още по-трагичен е ударът по море – през декември 1942 г. селищата по Северното Черноморие са обстрелвани, а съветска подводница потапя кораба „Струма“, отнемайки живота на над 700 души.
Често се говори за разрушенията, причинени от англо-американската авиация, но там разликата е в контекста – тези атаки се случват в период на официално обявена война. Съветските действия обаче са извършени подло, без повод и в период на мир, което ги прави морално недопустими и исторически несправедливи.
Тези забравени факти ни припомнят, че пътят към истината изисква безпристрастност. Признанието, че България е била жертва на неоправдани атаки от страна на СССР, е от съществено значение за пълното разбиране на българската история през XX век.