Световният ден на фармацевтите отново поставя на дневен ред въпроса за ролята на тези специалисти в съвременната здравна система. Докато в глобален мащаб аптеката се превръща в център за превенция и първична грижа, в България потенциалът на магистър-фармацевтите остава до голяма степен неоползотворен. Те разполагат със задълбочени медицински познания, които могат да спестят ценно време на лекарите и да подобрят качеството на живот на пациентите.
В страни като Германия и Дания фармацевтите активно участват в проследяването на хронично болни. Това не означава изземване на функциите на лекаря, а по-скоро осигуряване на допълнителен слой на контрол. Магистър-фармацевтът Димитър Коцев подчертава, че между редовните прегледи пациентът посещава аптеката многократно. Именно там е мястото, където може да се установи дали терапията се спазва правилно и дали има риск от усложнения, които изискват спешна консултация със специалист.
Ваксинацията в аптечна среда е друга сфера, в която България изостава. Статистиката на Международната федерация по фармация (FIP) показва, че в 56 държави тази услуга е достъпна и ефективна. Примерът на Франция е красноречив – над 6 милиона души са се ваксинирали срещу грип в аптеките само за един сезон. У нас липсата на нормативна рамка лишава обществото от лесен и бърз достъп до профилактика, което е особено важно в периоди на епидемичен риск.
Икономическата реалност за аптеките в страната също е предизвикателство. Венелин Сапунаров от FIP обяснява, че цените на лекарствата в България са сред най-строго регулираните, а надценките – сред най-ниските в Европа. Това принуждава много аптеки да се преориентират към продажбата на козметика и хранителни добавки, за да оцелеят финансово. Така професионалното пространство започва да прилича повече на търговски обект, отколкото на здравно заведение.
Образованието на българските фармацевти е на високо европейско ниво, като обучението продължава над пет години и половина. Въпреки това съществуват терминологични остатъци от миналото, като титлата „помощник-фармацевт“, която не съответства на европейските стандарти за „фармацевтичен техник“. Ясното дефиниране на ролите и пълното интегриране на специалистите в националната здравна стратегия са ключови стъпки към по-здраво бъдеще за всички граждани.
В крайна сметка, признаването на фармацевтите като ключови медицински специалисти, а не просто като продавачи на лекарства, е от съществено значение. Инвестициите в тяхното обучение и разширяването на правомощията им чрез нови фармацевтични услуги ще доведат до по-ефективна превенция и по-сигурна употреба на медикаментите в България.