Представете си нещо, което свързва вкуса на свежите малини и съставките на автобронзантите с безкрайната пустош на галактиката. Точно това се случи, след като астрономите засичаха еритрулоза – специфичен вид захар – в най-дълбоките кътчета на Космоса. Това откритие, направено в рехавите облаци от газ и прах между звездите, хвърля нова светлина върху това как са се формирали основните градивни елементи на живота.
Захарта не е просто подсладител за нашите десерти; тя е фундаментален източник на енергия за клетките и ключов компонент при изграждането на ДНК. Именно затова учените проявяват такъв огромен интерес към начина, по който тези сложни молекули се появяват в междузвездната среда. По този начин те се опитват да разгадаят мистерията на самото наше съществуване.
Достигането до този извод стана възможно благодарение на два радиотелескопа в Испания, които анализираха данни от огромен газов облак в близост до центъра на Млечния път. Чрез сравнение на космическите сигнали с лабораторни проби, изследователите идентифицираха захарта в газова форма. Любопитно е, че този район е бил пресичан от легендарните сонди „Вояджър“ на НАСА, които остават най-далечните посланници на човечеството.
Макар еритрулозата да не е директно жизненоважна, тя лесно може да се трансформира във форми, които са критични за възникването на живот на Земята. Според астрофизика Ерика Хамдън от Университета в Аризона, това е един от най-сложните видове захари, открити в Космоса досега, и служи като идеален пример за веществото, което свободно плава в нашата галактика. Резултатите от това изследване вече са представени в авторитетното списание „Nature Astronomy“.
Това не е първият път, когато откриваме органични съставки в Космоса. Преди години беше засичан „братовчед“ на трапезната захар, а мисията „Osiris-Rex“ добелезя компоненти на ДНК в проби от астероида Бену. Всяко ново откритие ни приближава до отговора на въпроса: дали животът е пристигнал на Земята чрез комети и космически скали, или основните му съставки са били част от самата Слънчева система още при нейното създаване? Новата захар силно подкрепя втората теория.