Системата PNR (Passenger Name Record), създадена още през 60-те години на миналия век, е преминала дълъг път от обикновен инструмент за търговски обмени между авиокомпании до мощно средство за сигурност. В България управлението на този поток от информация се осъществява от ДАНС, като достъпът до данните е строго регламентиран и се активира само при съвпадение с конкретни критерии, като например издирване на лица или активни разследвания.
Настоящият обществен интерес към системата се засилва след твърденията за общ полет до ОАЕ между Делян Пеевски и Десислава Атанасова. Тук обаче се крие сериозен правен риск: ако извличането на информацията не е подкрепено с доказателства за тежко престъпление, действието се превръща в законово нарушение. Публичното оповестяване на такива данни може да доведе до тежки санкции съгласно GDPR, а подаването на искане с невярно съдържание може да бъде квалифицирано като злоупотреба с власт, което би нанесло удар върху имиджа на държавната администрация.
След събитията от 11 септември ролята на PNR се промени радикално, като днес тя се фокусира върху три основни стълба: превенция за отсяване на съмнителни пътници преди полет, разплитане на криминални мрежи (тероризъм, трафик на хора и оръжия) и изясняване на минали събития в рамките на доказателствени производства. Важно е да се отбележи, че данните в системата се деперсонализират след шест месеца, а достъпът до тях изисква официални искания от МВР, прокуратурата или съда, често придружени със съдебно решение.
Често се задава въпросът дали е възможно заобикалянето на контрола чрез използването на различни паспорти за влизане и излизане от една страна. Макар и теоретично възможно, на практика това е изключително трудно, особено в държави като ОАЕ. PNR системата отчита всяко пътуване независимо от печатите в паспорта, а авиокомпаниите са подложени на строги санкции, ако не предоставят точните данни за пътниците си.
Отвъд авиационния шпионаж, въпросите на националната сигурност обхващат и кадровите решения в ДАНС, където назначаването на Пламен Тончев се разглежда като стъпка към по-ефективен контрол над вътрешните процеси. Подобен контрол липсва и в административната част на държавата, което става ясно от случая с незаконния комплекс на Олег Невзоров край Варна. Въпреки че ДАНС е изпълнило задълженията си с доклад за пране на пари, административната неефективност и корупционните практики са попречили на по-бързото развитие на казуса.
На международната сцена България се сблъсква с трудни избори, особено по отношение на санкциите срещу Русия и активите на Лукойл. Опитите на президента Румен Радев да балансира между европейските ангажименти и отношенията с Москва се считат за рискови. Такъв подход може да застраши действащата дерогация за руски петрол и да постави страната в уязвима позиция пред международните партньори.