Много от нас следят цените на хляба и млякото, мислейки, че това е основният индикатор за инфлацията. Истината обаче е, че ударът по семейния бюджет вече идва от неочаквани посоки. Докато хранителните стоки поскъпват умерено (около 1,6%), услугите и нехранителните стоки се изкачват много по-стръмно, достигайки съответно 7% и 7,7% годишен ръст.
Най-тежкият удар се усеща там, където нямаме избор – в здравеопазването. Посещението при лекар, стоматолог или ветеринар вече струва значително повече. Данните показват стряскащи скокове: извънболничните услуги са поскъпнали с 18,6%, стоматологичната помощ с 11,9%, а грижите за любимците ни са станали с 21,8% по-скъпи за година.
Придвижването в града също се превръща в лукс. Таксиметровите превози са отбелязали ръст от 18,4%, а за собствениците на автомобили техническите прегледи и шофьорските курсове са поскъпнали с 13,3%. Още по-драстични са разликите при горивата, където бензинът и дизелът показват огромни годишни увеличения, което неизбежно влияе и върху цените на доставките и мобилните услуги.
Дори моментите за почивка и традиционните ни удоволствия не са спасени. Вечерята в ресторант е с 9,6% по-скъпа, а дори услугата за варене на ракия е поскъпнала с 17,1%. Това доказва, че инфлацията се е промъкнала в най-малките детайли от ежедневието ни, които поотделно изглеждат незначителни, но общо тежат на портфейла.
В международен план България продължава да бъде в групата на страните с по-високи темпове на поскъпване. С хармонизиран индекс от 5,6%, ние надминаваме средното равнище за еврозоната, което е около 3,8%. Това означава, че ценовият натиск върху българския потребител е по-силен в сравнение с много от европейските ни съседи.
В крайна сметка, общият процент от 5,7% инфлация е просто статистическа цифра. Реалността се усеща в края на месеца, когато откриваме, че въпреки относително стабилните цени в супермаркета, парите ни стигат за много по-малко заради разходите за здраве и транспорт, които просто не можем да премахнем.