Созопол винаги е бил символ на уют и магия, но днес тази картина се разпада пред очите на посетителите. Вместо спокойствие, туристите се сблъскват с агресивна търговска политика, при която всяка малка услуга се таксува отделно, а чарът на града отстъпва място на стремежа към максимална печалба.
Най-абсурдната промяна е на централния плаж, където таксуването е достигнало нива на алчност. Вече не е достатъчно да платите за чадър и шезлонг (по 7 лева за всеки). Сега се въвежда допълнителна такса и за пластмасовата масичка – още 6 лева. За тези, които търсят „пакетно“ решение с два шезлонга, чадър и маса, сметката скача на 26 лева или 13 евро.
Кулинарните изкушения в курорта също са се превърнали в лукс, като цените са преминали директно в евро. Една царевица вече струва 3 евро, традиционният таратор е по 4 евро, а айрянът – 3 евро. Ако решите да хапнете дюнер, трябва да сметнете между 6 и 10 евро за брой, което прави храна на плажа изключително скъпа.
Математиката на такава почивка е плашеща за средностатистическото семейство. При разход от около 200 евро на ден, десетдневният престой по българското Черноморие излиза с близо 2000 евро. Тази финансова тежест кара много туристи да се замислят дали съседните Гърция и Турция не предлагат по-добро съотношение между качеството на услугите и цената им.
Проблемите обаче не са само финансови, а се разпростират и до качеството на обслужването. Лошото отношение в търговските обекти и непрофесионализмът на персонала допълват негативната картина. Случаи, в които банковите карти не се приемат, а продавачите проявяват грубост, стават все по-чести и разочароващи.
В крайна сметка Созопол рискува да загуби своя уникален дух и да се превърне в поредното място, което се стреми само към бърза печалба, подобно на Слънчев бряг. Когато един курорт започне да гледа на посетителите си като на източник за бързи пари, той губи най-ценното – желанието на хората да се върнат отново.