Изминаха четири години от онзи фатален Великден, но болката от загубата на Милен Цветков остава жива, подсилена от чувството за недовършена справедливост. Пред стените на Съдебната палата в София отново се събраха хора, обединени от несъгласието си с едно съдебно решение, което мнозина определят като подигравка с паметта на обичания журналист.
Поводът за това обществено недоволство е определението на Софийския градски съд да освободи предсрочно Кристиан Николов. Младият мъж, който причини смъртта на Цветков, е изтърпял малко над половината от своята деветгодишна присъда. Според магистратите поведението му в затвора е доказателство за неговото превъзпитание, но това заключение среща остра съпротива както от прокуратурата, така и от обществото.
Спомняйки си ужаса от 19 април 2020 г., е трудно да се приеме тезата за лесна промяна. Тогава джипът на Николов връхлетя върху нищо неподозиращия журналист със скорост от 100 км/ч на червен светофар. Експертизите бяха категорични – в кръвта на шофьора имаше опасен коктейл от кокаин, амфетамини и марихуана, а по асфалта липсваше всякаква следа от спирачен път, което говори за пълна липса на реакция.
Лора Крумова и Даниел Петканов, едни от най-близките колеги на Милен, изразиха своето огорчение от избледняващата обществена памет. Те подчертаха, че подобни инциденти не са просто „миг невнимание“, а резултат от съзнателни избори с фатални последици. Според тях, ако системата позволява толкова лесно излизане на свобода след подобно престъпление, посланието към обществото е опасно и демотивиращо за всеки, който вярва в закона.
Въпреки решението на съда, битката за справедливост продължава в следващата инстанция. Прокуратурата вече е протестирала предсрочното освобождаване, като се опира на становището на затворническата администрация. Според органите, отговарящи за изтърпяването на наказанията, все още липсват достатъчно убедителни доказателства, че Николов действително е претърпял пълна катарзисна промяна.
Този случай остава лакмус за състоянието на правосъдието в страната. Докато съдебните процедури следват своята формална логика, гражданите продължават да търсят моралния смисъл на наказанието – онзи, който гарантира, че животът има стойност, а тежките престъпления под влияние на наркотици няма да бъдат зачеркнати с лека ръка поради добро поведение зад решетките.