Историята понякога се нуждае от векове, за да затвори своите най-болезнени страници. На 3 октомври България ще стане свидетел на едно от най-значимите събития в съвременната си история – официалното завръщане на тленните останки на цар Самуил. След повече от шест десетилетия на дипломатически усилия и очакване, великият владетел най-после ще намери покой в родната земя, за чиято свобода се бори до последния си дъх.
Церемонията по посрещането е планирана с подобаваща държавна чест. Останките ще бъдат транспортирани от съседна Гърция със специализиран полет на самолет „Спартан“, а всички сънародници са поканени да станат част от този паметен момент. В 12:30 часа на площад „Княз Александър I Батенберг“ пред бившия Княжески дворец в София ще започне официалното поклонение, което ще обедини нацията в смирение пред паметта на един от най-достойните български царе.
След церемонията на площада, шествие ще съпроводи владетеля до неговия вечен дом – древната базилика „Света София“. Изборът на това място носи дълбок смисъл, тъй като именно там бъдещият цар е бил въведен в християнството като дете. Останките ще бъдат положени в специално изработен саркофаг, превръщайки храма в място за вечно преклонение пред неговата несломима воля.
Този исторически пробив стана възможен благодарение на споразумение между София и Атина, което Румен Радев определи като акт на историческа справедливост. Договорката предвижда реципрочен обмен на ценни културни и религиозни артефакти, доказвайки, че днес паметта на Самуил служи за мост между двете държави, а не за повод за конфликти. Специална благодарност беше изразена и към гръцкия премиер Кириакос Мицотакис за постигнатото съгласие.
Връщането включва и още два саркофага, открити в погребалния комплекс на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро. Те се свързват с други представители на Самуиловата династия, включително цар Гаврил Радомир. Тези безценни за науката ни находки са резултат от дългогодишната работа на гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос, чиито проучвания помогнаха за идентифицирането на владетеля чрез специфичните следи от стара травма по лявата ръка.
Самуил остава в историята като символ на съпротивата и държавността в едни от най-мрачните времена за Първото българско царство. Неговото управление, белязано от трагедията след битката при Ключ и ослепяването на хиляди воини, е свидетелство за една от най-тежките борби за оцеляване на България. Сега, хилядолетие по-късно, страната най-после посреща своя цар у дома, за да му отдаде заслужената вечна почит.