Дипломатическата игра между Европейския съюз и Канада придоби нов обрът точно преди срещата на върха в Монреал. Първоначалният амбициозен план да се определи Канада като „асоцииран член“ на ЕС бе заменен с по-предпазлива, но стратегически значима формулировка за „все по-тясно асоцииране“. Тази промяна не е просто въпрос на терминология, а отражение на вътрешните правни ограничения в Брюксел, тъй като подобен статут не е заложен в действащите европейски договори. Въпреки това, целта остава ясна: създаване на мощен блок, който да осигури автономност в свят, доминиран откономическото и политическо влияние на САЩ и Китай.
Един от най-критичните стълбове на това ново партньорство е борбата за суровинна независимост. Европа в момента е тревожно зависима от Китай за редки земни елементи и минерали, които са незаменими за зелената енергия, производството на батерии и вятърни турбини. Канада, разполагаща с огромни природни богатства, се превръща в ключов спасителен пояс. Очаква се Европейската инвестиционна банка да играе роля в финансирането на канадски добивни проекти, за да се счупи монополът на Пекин върху тези стратегически ресурси.
Технологичната независимост е следващият приоритет. Брюксел и Отава планират да сътрудничат в областта на изкуствения интелект и цифровата търговия, за да направят онлайн операциите по-евтини и лесни. Още по-интересен е фокусът върху космоса. Канада се разглежда като потенциален партньор в системите „Галилео“ за навигация и IRIS за защитени комуникации. Последното е директен опит на Европа да намали зависимостта си от частни услуги като „Старлинк“ на Илон Мъск. Дори физическата инфраструктура се преосмисля с плана за нов подводен кабел, който ще свърже ЕС, Гренландия, Канада, Япония и Южна Корея, заобикаляйки територията на Съединените щати.
Освен високите технологии, съюзът залага на „човешкия мост“. Обсъжда се включването на Канада в програмата за студентска мобилност „Еразъм“, което би отворило врати за хиляди млади хора. Планира се и премахване на административните пречки пред трудовата мобилност и взаимно признаване на професионалните квалификации, за да могат висококвалифицираните специалисти да се движат по-свободно между двата континента. Научният обмен също ще бъде засилен чрез достъп до суперкомпютърната инфраструктура на ЕС и програмата „Хоризонт Европа“.
Разбира се, пътят към пълното съгласие има своите препятствия. Пример за това е изоставеният план за закупуване на 50 противопожарни самолета от канадската компания „Де Хавиланд“. Тук европейският протекционизъм и бюджетните ограничения надделяха, като някои държави настояха средствата да останат в рамките на европейската индустрия. Същевременно двете страни ще затвърдят съвместната си подкрепа за Украйна, като Канада ще помогне за запълване на бюджетните дупки на Киев.
В крайна сметка, това ново стратегическо партньорство е опит за изграждане на „трети път“. Чрез засилване на връзките в енергетиката (включително износ на канадски втечнен природен газ) и технологиите, ЕС и Канада се стремят да създадат стабилна зона на сигурност и икономически растеж, която не е подчинена на капризите на глобалните суперсили.