Украйна преминава към нова, по-агресивна фаза в своята отбранителна стратегия. Президентът Володимир Зеленски официално обяви, че Киев ще нанася превантивни удари по руски обекти, които се използват за военни цели. Тази промяна в тактиката цели не просто отбрана, а активно възприпяване на възможностите на Москва за разширяване на военните си операции.
Основният фокус на тези атаки е руската енергийна инфраструктура, което вече води до сериозни икономически последици за Кремъл. Успешните удари с дронове в централната и южната част на Русия, както и в Крим, създават горивен дефицит. Особено тежкият удар е нанесен по нефтопреработвателния завод в Москва, който ще бъде извън строя за поне половин година, което допълнително разклаща вътрешния пазар на горива.
Статистиката потвърждава ефекта от тази стратегия – през май производството на нефтопродукти и кокс в Русия е спаднало с 13,5% на годишна база. Въпреки че Москва е един от най-големите производители на петрол в света, тя е ограничила публикуването на данни за износа и производството, опитвайки се да прикрие мащаба на щетите от украинските атаки.
Паралелно с военния натиск продължават и дипломатическите процеси, макар и с известно забавяне. Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в момента са фокусирани върху Иран, но Кремъл изразява увереност, че преговорите за Украйна ще бъдат възобновени. Дмитрий Песков определи американските усилия като конструктивни, подчертавайки желанието на Вашингтон да изслуша всички страни.
Междувременно България остава твърд съюзник на Киев, подкрепяйки неговия суверенитет и териториална цялост в международно признатите граници. София продължава да работи в синхрон с ЕС и НАТО, като същевременно обръща специално внимание на правата на българското национално малцинство в Украйна, което служи като важен мост между двете държави.