Животът често пише сценарии, които надминават най-смелите въображения, а историята между Мила Гешева и Тодор Славков е ярко доказателство за това. Докато един от главните герои в този драматичен разказ прекара години в затворнически кивии, другият днес се наслаждава на висок стандарт и европейски лукс в сърцето на Швейцария.
Всичко започва през юли 1988 г., когато тогавашната студентка Мила Гешева обвинява Тодор Славков и негови приятели в групово изнасилване. Разказът ѝ е шокиращ, но още в началото разследването разкрива сериозни противоречия. Медицинските документи за травмите на момичето са датирани за ден преди alleged престъплението, а самият Славков по това време е бил с гипсиран крак – детайл, който е напълно пропуснат в показанията на Гешева. Освен това, по тялото и чаршафите не са открити никакви биологични следи, които да потвърдят думите ѝ.
Въпреки първоначалните откази на прокуратурата да образува дело, политическата промяна след 1989 г. вдига случая отново. В атмосферата на демократичните промени обвиненията срещу наследника на Тодор Живков стават инструмент за правосъдие или отмъщение. Това води до дълго укриване на Славков в Швейцария, последвано от арест и екстрадиция в България през 1995 г.
Престоят на „Малък Тошко“ зад решетките обаче не го пречупва. Той споделя, че дори в затвора е успял да заеме лидерска позиция, ставайки неофициален „кмет“ на затворниците, и е използвал времето за четене на Достоевски. Дългата юридическа битка приключва едва през 2005 г., когато съдът окончателно постановява, че той и останалите обвинени са напълно невинни.
Паралелно с тези съдебни борби, животът на Мила Гешева поема съвсем различна посока. Тя се установява в Швейцария, където изгражда успешен бизнес в сферата на модата с три бутика в град Лугано и собствен аутлет център. След кратък брак с швейцарски милионер, днес тя споделя живота си с италианеца Ален Саудад Бланкаерт, обитавайки луксозни имения в Лугано и на брега на Женевското езеро.
Години по-късно Гешева заявява, че всички стари обиди са простени и забравени, подчертавайки, че човек в крайна сметка остава сам със съвестта си. Историята се затваря със смъртта на Тодор Славков на 21 юли 2025 г., оставяйки след себе си спомен за един живот, белязан от огромна слава и тежките удари на съдбата.