Мерилин Монро е символ на блясъка и женствеността, но зад пердето на Холивуд се крие мрачна реалност – денонощно следене от ФБР. В епохата на маккартизма всяко нейно движение е било документирано, а личният ѝ кръг е бил пронизан от информатори. Тя не е била просто актриса, а обект на контраразузнаването, чиито действия са били анализирани през призмата на Студената война и страха от комунистическо проникване.
Причината за този интензивен интерес не е била само нейният статус, а и политическите ѝ наклонености. Бракът ѝ с Артър Милър, подозрян в връзки с комунистическите кръгове, я поставя в центъра на вниманието на Едгар Хувър. Пътуването ѝ до Мексико, където се среща с влиятелни леви фигури като Фредерик Вандербилт Фийлд, само засилва подозренията, че блондинката може да бъде инструмент за влияние или дори шпионин в името на идеологическите си убеждения.
Връзката ѝ с братята Кенеди добавя още един слой на напрежение. Докато светът вижда само романтиката, архивите разкриват необичайни разговори. Мерилин не се е ограничила до лежери запознанства; тя е предизвикала президента Джон Кенеди с директни въпроси за морала на ядрените опити. Тази смелост в разгара на ядрената надпревара е оставила спецслужбите озадачени и още по-внимателни към всяка нейна дума, превръщайки я в потенциален риск за сигурността.
Смъртта ѝ през 1962 г. остава една от най-големите мистерии на XX век. Докато ЦРУ събира предимно изрезки от пресата, в обществото се сблъскват радикално различни версии. Бившият ѝ съпруг Джо Ди Маджо е бил категоричен, че семейство Кенеди е отговорно за нейния край, докато Артър Милър посочва дълбоката ѝ депресия и зависимостта от лекарства. Конспирациите за заговор между ЦРУ и ФБР, целящ да удари братята Кенеди чрез актрисата, продължават да се разпространяват, макар и без неоспорими доказателства в разсекретените файлове.
Ролята на икономката Юнис Мъри, която открива тялото, остава двусмислена. Нейните противоречиви показания за присъствието на Робърт Кенеди в дома на актрисата в нощта на трагедията само подхранват съмненията. В крайна сметка, разсекретените файлове оставят повече въпроси, отколкото отговори, напомняйки ни, че истината често остава скрита в секретните архиви на държавните служби.