Често мислим за инфаркта само като за проблем на сърцето, но истината е, че той оставя следи и в най-далечната част от тялото ни – мозъка. Статистиката е тревожна: хората, преживели сърдечен пристъп, са три пъти по-склонни да се борят с депресия и тревожност. Но това е само върхът на айсберга, тъй като рискът от когнитивен спад и дори деменция също нараства значително.
Учените дълго време се питаха защо се случва това. Отговорът дойде от Канада, където изследователи от Института по сърдечни болести към Университета в Отава проведоха серия от експерименти. Те проследиха състоянието на млади мишки, при които бе предизвикан изкуствен инфаркт, за да разберат какво точно се променя в мозъчната тъкан в критичните часове и дни след събитието.
Ключът към мистерията се оказа в едно специфично химическо съединение – метилглиоксал (МГ). В нормални условия нашето тяло разполага със специален ензим, който действа като „почистващ агент“ и неутрализира този токсичен страничен продукт, предотвратявайки вреда за органите.
Проблемът възниква точно при инфаркта. Когато сърцето страда от кислороден глад и възпаление, метаболизмът на организма се разстройва. Ензимът вече не може да се справи с натоварването, което води до рязък скок на нивата на метилглиоксал в тялото.
Този токсичен продукт не остава само в сърцето. Той влияе върху различни области на мозъка, особено върху тези, които контролират емоциите и паметта. Именно този химичен дисбаланс обяснява защо физическото увреждане на сърдечния мускул често води до психически и неврологични затруднения.