22 август 1485 г. стана дата на един брутален край. На бойното поле при Босуърт животът на крал Ричард III приключи, а заедно с него загина и една цяла епоха. Това не беше просто смърт на монарх, а финалът на кървавата Война на Розите, която разкъса Англия за десетилетия.
Историята на Ричард не привърши с последното му дъхване. След като първоначално е бил погребан в манастир, новите властители – династията Тюдор – се опитват да изтрият паметта за него, нареждайки останките му да бъдат хвърлени в река Сор. Едва през 2013 г. светът отново открива краля, а през 2015 г. той получи достойното място в катедралата на Лестър в гробница, струваща около 5 милиона долара.
Зад образа на „гърбавия“ злодей, популяризиран от Шекспир, се крие сложен човек. Роден през 1452 г. като единадесето дете в голямо семейство, Ричард е бил физически слаб и с забележки в походката, но това не го е спряло да се превърне в блестящ военен стратег и смел воини. Неговата енергия и административен талант го направиха незаменим за брат му, Едуард IV.
Но амбицията е опасен двигател. Жаждата за власт превъзмогва лоялността, когато Ричард детронира племенника си, 12-годишния Едуард V. Изчезването на двамата принцове в Тауъра остава една от най-мрачните мистерии на историята, а жестокостта на този акт му носи завист и врагове, които в крайна сметка го доведоха до пропастта.
Падението му дойде чрез предателство. Въпреки численото превъзходство на своите войски, Ричард е предаден от лорд Стенли в най-критичния момент на битката. Така Хенри Тюдор успява да грабне короната още на бойното поле, поставяйки началото на новата ера на Тюдорите.
С Ричард III приключи мъжката линия на Плантагенетите. Той остана в историята като противоречива фигура – едновременно доблестен воини и безмилостен тиран, чийто живот е бил равен на една от най-драматичните трагедии на средновековната Европа.