Историята на Джеймс е стряскащ пример за това какво се случва, когато предразсъдъците бъдат облечени в бяла престилка. През 1948 година, в епоха, в която социалният конформизъм е бил над всичко, медицината е била използвана не за лечение, а за принудително „коригиране“ на човешката природа.
Преди да се превърне в жертва на медицинското варварство, Джеймс е бил 28-годишен мъж, изпълнен с живот, изкуство и страст. Неговата единствена „вина“ е била любовта към друг мъж – чувство, което родителите му са определили като перверзия и което психиатричната система е диагностицирала като заболяване.
Решението за „лечението“ е било брутално: трансорбитална лоботомия. Чрез очните купли в префронталния лоб на Джеймс са били въведени шишове за лед, за да се прекъснат невронните връзки. Процедурата, популяризирана от д-р Уолтър Фрийман, е отнела само 15 минути, но е унищожила личността на младия мъж завинаги.
Снимката на Джеймс само часове след операцията е ужасяващ документ. Докато лекарят отбелязва „успех“ и „спокойствие“, в очите на пациента се вижда празнотата на един убит дух. Той вече не е рисувал, не е чел поезия и не е изпит повече радост.
Следващите 46 години от живота му са били просто биологично функциониране. Джеймс е прекарал десетилетия в дом за лоботомирани, без желания, предпочитания или воля. Родителите му, които са искали син, който не е гей, са получили син, който не е бил нищо. Те го посещават само веднъж и след това изчезват от живота му.
Тази трагедия остава в историята благодарение на партньора на Джеймс, който е запазил медицинските досиета и снимките. За него това не е било медицинско лечение, а убийство на човека, когото е обичал. Днес трансорбиталната лоботомия се счита за едно от най-големите престъпления в историята на съвременната медицина.