В историята на международните отношения често се говори за дипломация, но понякога единственият език, който се разбира в Кремъл, е езикът на силата. Това е основният извод от сензационните разкрития на втория президент на Украйна, Леонид Кучма, който споделя подробности за един от първите сериозни сблъсъци между Киев и Москва.
Всичко започва през октомври 2003 г., когато Русия предприема дръзък опит да промени границите в Керченския пролив. Под прикритието на „екологични мерки“ за борба с ерозията, Москва започва изграждането на масивна дига от Таманския полуостров към украинския остров Коса Тузла. Реалната цел обаче е геополитична – превръщането на острова в част от Русия и трансформирането на Азовско море във вътрешно руско езеро.
Реакцията на Леонид Кучма е светкавична и безкомпромисна. Прекъсвайки посещението си в Латинска Америка, той каца в Керч и издава заповед, която шокира тогавашната политическа сцена: „стрелба на месо“. Президентът нарежда на граничните части и армията да открият огън незабавно и без предупреждение, ако руските сили или строители пресекат държавната граница. За да е сигурен, че Москва не смята това за блъф, Кучма умишлено разпространява заповедта по открити канали за връзка.
Спорът за остров Тузла не е бил просто за парче земя, а за стратегически контрол. Островът е ключов, тъй като доминира над Керч-Еникалския канал – единствения дълбоководен път в пролива. Притежанието му е позволявало на Украйна да контролира трафика и да събира такси от всички преминаващи кораби, което е било сериозен удар по руските амбиции в региона.
Украинският отговор включва не само твърди думи, но и реална военна мощ. На острова се изгражда модерна застава, дислоцират се бойни катери на ВМС, а в района се провеждат мащабни артилерийски учения. Този демонстративен натиск притиска Русия в ъгъла, като изграждането на дигата е спряно на едва 100 метра от украинската граница, точно преди изтичането на ултиматума.
Конфликтът завършва с договор за сътрудничество през декември 2003 г., който временно замразява ситуацията. Днес обаче Кучма разглежда тези събития като „генерална репетиция“ за по-късните агресии от 2014 и 2022 г. Според него, успехът от 2003 г. е доказателство, че само решителността и готовността за война могат да спретят агресора, нещо, което според него е липсвало в по-късните критични моменти за страната.