• пн. окт. 26th, 2026

Учителите на Илияна Йотова: Споменът за момичето от последния чин

Bychaspic

окт. 26, 2026
учителите на илияна йотова: споменът за момичето от последния чин

Шест десетилетия съвместен живот, посветен на знанието, свързват Гюлка и Гано Братанови – двойка, за която учителската професия е не просто работа, а призвание. В дългия си професионален път те са преминали през много класни стаи, но едно име изпъква в спомените им с особена топлота: Илияна Йотова.

Семейство Братанови започват кариерата си в училище „Д-р Петър Берон“ в Костинброд. Там, сред множеството ученици, те забелязват едно високо и любознателно момиче, което още в ранна възраст показва лидерски качества. Гюлка, която преподава литература, си спомня как малката Илияна се е отличавала не само с интелект, но и с вродено чувство за справедливост, често защитавайки съучениците си в конфликтни ситуации.

Математикът Гано Братанов пък подчертава, че бъдещият държавник е притежавал аналитичен ум още от пети клас. Според него успехът на Йотова във Френската гимназия е бил напълно очакван, предвид отличните ѝ постижения в часовете по математика под негово ръководство.

Емоционалната връзка между учители и ученичка се гради върху любовта към българското слово. Гюлка Братанова с усмивка разказва как Илияна е била запленена от класици като Елин Пелин и Вазов още преди четвърти клас. Любимият разказ на бъдещия вицепрезидент е бил „Белчо и Сивушка“, а учителката и до днес помни точното място в класната стая, където е седяло момичето – на последния чин в средната редица.

Въпреки изминалите десетилетия, връзката между тях не е прекъснала. Самата Йотова неведнъж е споменавала семейство Братанови като хората, оставили най-ярък отпечатък в ученическите ѝ години. За преподавателите тя остава „нашето Илиянче“, момичето, чийто успех на екрана днес ги кара да изпитват истинска гордост.

Днес Гюлка и Гано Братанови гледат изявите на своята бивша ученичка с вълнение, виждайки в нея не само политик, а онова стройно дете, което някога е седяло в класната стая и е мечтало за бъдещето. Това е разказ за едно учителско семейство, което е съхранило в сърцата си спомена за едно обикновено момиче, превърнало се в значима фигура за България.