Смъртта на Ратко Младич в затвора в Хага не просто затваря една мрачна глава от историята на Балканите, но и разпалва нов кръг от обвинения между Москва и международното правосъдие. Починал е човекът, осъден за найтежките престъпления срещу човечеството, но за Кремъл този край е символ на системна несправедливост.
Руското Външно министерство не спести острите си думи, насочвайки ги към Международния остатъчен механизъм за международни наказателни трибунали. Основният гняв на Москва е насочен към отказа на трибунала да позволи медицинско освобождаване на Младич, което според тях е било напълно оправдано.
Обвиненията надхвърлят конкретния случай. Русия твърди, че както предишният трибунал за бивша Югославия, така и неговият наследник, са действали под влиянието на политически мотиви. Според руската страна, безпристрастността е била жертвана в името на определени политически цели.
За света Ратко Младич остана в историята като „Касапина от Сребреница“. Неговите действия по време на войната в Босна и Херцеговина доведоха до доживотна присъда за геноцид и военни престъпления, което направи престоя му в затвора неизбежен за международната общност.
В края на сметките си Москва заявява, че пренебрегването на базовите правила за справедливо отношение към осъдените ще остане като „незавидно наследство“ на международния механизъм. Така смъртта на един военен престъпник се превръща в поредната точка на сблъсък между Русия и западните институции.