Инстинктът за самосъхранение не е нещо, с което се раждаме автоматично; той се изгражда чрез ценности и правилен родителски подход. Когато този механизъм липсва, резултатите могат да бъдат катастрофални, превръщайки ежедневието на младите хора в опасна игра, в която залогът е самият живот.
Историята на едно 14-годишно момче, което в гняв срещу родителите си се опитва да сложи край на живота си с пиратна задача, е стряскащ пример за емоционалната нестабилност. Вместо очакваното, той остава с тежки белези и почти напълно унищожена устна кухина, докато родителите му могат само да плачат, без да осъзнаят в кой момент е изгубен контролът над възпитанието.
Подобна трагедия се повтаря и на пътищата, където тийнейджъри поемат контрола над автомобили без право и подготовка. Една фатална катастрофа, причинена от желанието на 15-годишно дете да стигне навреме за училище, разкрива ужасяващата истина за липсата на базово разбиране за рисковете в реалния свят.
Проблемът е комплексен: от родители, които твърде рано и нерегламентирано учат децата си да шофират, до пълното пренебрегване на елементарни правила за безопасност като слагането на колан. Към това се добавя и влиянието на дигиталния свят, където виртуалните „животи“ в игрите размиват границата между симулацията и необратимата смърт.
В основата на всичко стои ерозията на родителския авторитет. Когато децата не са приучени да предвиждат последствията от действията си и не срещат твърди граници, те стават импулсивни и уязвими. Липсата на връзка между действие и резултат ги прави слепи за опасността, която ги заобикаля.
Необходима е спешна „грамотност за живота“, която да започне още от най-малките. Ако не се върне разграничението между правилното и грешното, обществото ще продължи да губи деца, които просто не са били научени на най-основното — как да оцелеят.