Списание „Форбс“ отдавна е символ на абсолютния успех и финансовия триумф. Но какво се случва, когато човекът, който определя кой е най-богат в света, сам се окаже твърде алчен за собствените си правила? Падането на Рандъл Лейн, доскорошният главен редактор и директор по съдържанието, разкрива тъмната страна на медийния престиж.
В центъра на гръмкото разкритие стои сума от 6 милиона долара, прехвърлена тайно от Р. Дж. Шук, основател на Shook Research. Компанията е дългогодишен партньор на изданието, помагайки за изготвянето на списъци с най-добрите финансови съветници. Тази „подмазване“ или „подарък“ – според Лейн – поставя под въпрос обективността на всяка една класация, носеща името на списанието.
Иронията е, че истината изплува на повърхността не чрез журналистическо разследване, а чрез корпоративна сделка. След като инвеститорите от PPC Enterprises придобиват контролен дял в Shook Research, те откриват следите от огромния трансфер. Информацията веднага достига до ръководството на „Форбс“, което няма друг избор, освен да прекрати отношенията си с Лейн.
Опитът на бившия медиен бос да защити действията си, определяйки парите като „личен подарък от приятел“, изглежда слаб на фона на строгите вътрешни правила на изданието. Забраната за получаване на лични ползи от търговски партньори е фундаментална, а нарушаването ѝ в този мащаб е фактическият гвоздь в ковчега на кариерата му.
Този случай обаче е само върха на айсберга. Отдавна се говори за „платени“ позиции в престижните списъци, където финансовите консултанти, макар и формално да не плащат за влизане, инвестират огромни суми в реклама и брандирани лога. Скандалът с Лейн само потвърждава съмненията, че границата между журналистиката и маркетинга в „Форбс“ е станала опасно тънка.
В условията, в които Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ затяга контрола върху маркетинговите тактики на финансовите съветници, този удар по репутацията на „библията на капитализма“ е изключително навременен. Докато новите ръководители на Shook Research се опитват да успокоят клиентите си, светът остава с въпроса: колко от „успеха“, който виждаме на страниците на списанието, е реално постижение, а колко е купено?