Борбата с фалшификатите в света на изкуството придобива нови, високотехнологични измерения. Докато досега експертите са разчитали основно на окото на специалиста и химически анализи, един нов подход предлага да се погледне на картината не просто като на изображение, а като на сложен триизмерен релеф.
Екип от изследователи от Политехническия университет на О дьо Франс във Валансиен представи иновативен метод, базиран на т.нар. повърхностна метрология. Вместо да се фокусират върху цветовете или композицията, учените анализират текстурата и специфичния релеф на мазките. Този подход превръща начина, по който художникът е нанасял боята, в своеобразен уникален „пръстов отпечатък“, който е почти невъзможен за имитиране.
<!– wp:image {"id":123,"size":"full"}Технологията, описана в научното списание „Surface Topography: Metrology and Properties“, използва сканиране с изключително висока резолюция за изследване на фракталните характеристики на повърхността. Интересното е, че този метод е заимстван от индустриалното инженерство, където се използва за проверка на машинни части, но сега намира приложение в галериите.
За да докажат ефективността на своя метод, Франсоа Беркманс и неговите колеги изследваха произведения на Винсент ван Гог. Анализирайки девет автентични картини, те успяха да идентифицират с висока точност един известен фалшификат, както и да потвърдят автентичността на作 произведението „Залез над Монмажур“.
Едно от най-големите предимства на тази техника е, че тя е напълно неинвазивна. Това означава, че за да се установи авторството на една картина, не е необходимо да се вземат физически проби от платното или боята, което елиминира риска от повреда на ценните шедьоври.
Въпреки технологичния пробив, създателите на метода подчертават, че целта им не е да заменят традиционните арт експерти. Вместо това, те предлагат нов, измерим инструмент, който да допълни човешката интуиция и познания с обективни данни за художествения почерк на майсторите.