Черно море вече не е просто географски обект, а стратегически фронт за сигурността на Европейския съюз. В реч си пред Общото събрание на ООН, президентът на Румъния подчерта, че тясното сътрудничество с България е фундаментално за създаването на истински „щит“ в региона, който да гарантира стабилност и безопасност.
Конкретните стъпки за постигане на тази цел включват изграждането на специализиран център за морска сигурност, който да подобрява ситуационната осведоменост на двете страни. В допълнение, Румъния, България и Турция обединяват усилията си в Оперативна група за противоминни действия, чиято цел е защитата на критичната подводна инфраструктура и осигуряването на свобода на корабоплаването.
Отвъд военната сигурност, Букурещ се позиционира като бъдещ енергиен лидер. Очаква се през следващата година да започне добивът на впечатляващи 100 милиарда кубика природен газ от Черно море. Тази инициатива, заедно с разположението на страната на кръстопътя между Дунав и основните търговски коридори, я превръща в стратегически център за енергетика и транспорт за цяла Европа.
Напрежението в региона обаче остава високо. Като държава с най-дългата граница с Украйна в рамките на ЕС, Румъния е пряк свидетел на последствията от войната, включително и инциденти с дронове, които са достигнали жилищни сгради на нейната територия. Това прави борбата с хибридните заплахи – от кибератаки до кампании за дезинформация – приоритет за националната сигурност.
За да се посрещнат тези сериозни предизвикателства, Румъния планира радикално увеличение на военните си разходи. Целта е разходите за отбрана да достигнат 5% от БВП, което е значителен скок спрямо сегашните 3,7% и ясен сигнал за готовност за ефективно възпиране на руската агресия.
Визията на румънския лидер обхваща и глобалния мир, като той изрази подкрепа за американските инициативи за постигане на мир в Газа. Същевременно Букурещ заема твърда позиция относно Иран, подчертавайки, че страната по никакъв начин не трябва да притежава ядрено оръжие.