Представете си място, където традицията е толкова силна, че дори понятието за „кафе“ се променя. В турския град Газиантеп, в стените на легендарното кафене „Тахмис Кахвеси“, основано още през 1635 година, посетителите откриват напитка, която изглежда като кафе, но всъщност няма нищо общо с него.
Тази мистериозна напитка се нарича мененгич. Нейната същност не се крие в кафеените зърна, а в плодовете на терпентиновото дърво (Pistacia terebinthus) – вид див шамфъстък, разпространен в Близкия изток и Средиземноморието. След като плодовете бъдат събрани, изпечени и смилени, те се превръщат в гъста, ароматна течност с ядков вкус и лека горчивина, напълно лишена от кофеин.
Значимостта на тази традиция е толкова голяма, че през 2024 година Европейският съюз приzna мененгич с защитено географско указание. Това официално утвърждава напитката като културно и кулинарно наследство, тясно свързано с региона на Газиантеп.
Интересното е, че любовта към този див шамфъстък пресича границите на Турция. В Иракски Кюрдистан напитката е също така популярна, макар там да я познават под името казуан (qazwan), което подчертава общите корени на регионалните обичаи.
Освен като деликатес, местните жители в Газиантеп от векове вярват, че мененгич притежава лечебни свойства. Макар тези твърдения да се основават повече на народната медицина и фолклора, отколкото на научни доказателства, те превръщат напитката в символ на грижа и здраве в много семейства.
В свят, в който кафето е символ на бързата енергия и кофеина, мененгич предлага нещо различно – възможност за забавяне и връзка с природата. Това е течен спомен за миналото, предаван от поколение на поколение в малки, изрисувани чашки.