Близкият изток отново се превърна в епицентър на глобалното напрежение, след като в нощта на 22 юли 2026 г. светът стана свидетел на нов, масиран обмен на удари между Вашингтон и Техеран. Това не е просто поредният сблъсък, а кулминация на серия от събития, които доведоха до критична точка в регионалните отношения.
Американската стратегия, реализирана чрез Централното командване (CENTCOM), се фокусира върху прецизно ограничаване на иранския военен потенциал. В 11-ата вълна от въздушни атаки, завършила в ранните часове на деня, САЩ удариха стратегически точки в Бушер, Табриз и Техеран. Целите бяха внимателно подбрани – от складове за дронове и хангари за самолети до командни центрове, с цел да се гарантира безопасността на корабоплаването в стратегическия Ормузки проток.