Конфликтът между Вашингтон и Техеран е влязъл в нова, изключително рискована фаза. Шест месеца след ударните операции на САЩ и Израел, които отнемоха върховния лидер на Иран, фокусът на войната се премести от военните удари към икономическото задушаване. Въпреки тежката блокада, иранският режим демонстрира неочаквана устойчивост, залагайки на това, че времето е на негова страна.
Стратегията на Доналд Тръмп се основава на „максимален натиск“ чрез парализиращи санкции, насочени към петролните приходи и банковата система на Иран. Основният въпрос обаче остава: дали САЩ ще се осмелят да наложат вторични санкции върху гиганти като Китай и Индия? Без този радикален ход, Техеран смята, че икономическата обсада е поправима и няма да доведе до капитулация.
Рисковете от такава стратегия са сериозни. Анализатори предупреждават, че притиснат в ъгъла, Иран може да приложи тактиката на „смущаване“, подобно на хусите в Червено море. Това означава периодични атаки срещу енергийната инфраструктура и пристанищата в Персийския залив, което би направило конфликта непосилно скъп за Саудитска Арабия и останалите съюзници на САЩ.
Вътрешното положение в Иран е може би най-големият шанс за Вашингтон, но и най-големият страх за Техеран. С инфлация, достигаща 66%, и шокиращ скок в цените на храните от над 120%, населението е на ръба на нов социален взрив. Режимът отговаря с жестоки репресии, като назначава опитни командири в паравоенните сили „Басидж“, за да потушат всякакви опити за протести.
За страните от Залива ситуацията е кошмарна. Те са разкъсани между желанието за дипломация и страха от ирански контрол над Ормузкия проток – жизнената артерия за световния петрол. Тези държави не вярват, че санкциите сами по себе си могат да счупят волята на теократичния режим, който е свикнал да оцелява под натиск.
В крайна сметка сме изправени пред опасен стратегически пат. САЩ искат отваряне на водните пътища без отстъпки, Иран изисква край на блокадата без признаване на поражение, а регионалните играчи просто се молят конфликтът да не ескалира в пълномащабна война. Без сериозен дипломатически пробив, тази игра на изтощение може да завърши с катастрофа за всички.