Когато реалната военна мощ започне да се разпада, остава само един инструмент за оцеляване – страхът. Именно това наблюдаваме в момента с обновяването на ядрената реторика от страна на Кремъл. Според анализа на политолога Игор Петренко, заплахите за апокалипсис не са признак на сила, а по-скоро отчаяние, продиктувано от критичното положение на руските сили на бойното поле.
Липсата на значими успехи на фронта принуждава Москва да смени тактиката. Вместо реални победи, руската армия залага на терор срещу цивилното население чрез балистични ракети и дронове „Шахед“. Това е опит да се прикрие военната некомпетентност и да се създаде илюзия за контрол, докато реалните резултати остават разочароващи за руското ръководство.
Вътрешното състояние на Русия също играе ключова роля в тази стратегия. Икономическата стагнация и спадът в благосъстоянието на гражданите създават опасни пукнатини в обществото. Дори проправителствените изследвания вече отчитат нарастващо недоволство, което принуждава Владимир Путин да изгради имидж на „непоколебимия лидер“, който може да застави целия свят да трепери.
Допълнителен удар по психологическото равновесие в Кремъл е фактът, че войната вече е стъпила на собствена територия. Успешните удари по рафинерии и други стратегически обекти в Русия разрушават мита за недосегаемостта на руската земя, което прави ядрените заплахи още по-належащ инструмент за вътрешна пропаганда и отклоняване на вниманието.
В крайна сметка, този „ядрен шантаж“ е насочен основно към западните партньори на Украйна. Москва се опитва да посее паника сред правителствата, които подкрепят Киев, с надеждата да ги принуди да се оттеглят или да ограничат помощта си. Въпреки че тези заплахи са повтаряни многократно, те все още успяват да създават определено напрежение в международните политически среди.