На 30 декември 1905 г. в Санкт Петербург се ражда Даниил Хармс – емблематичен руски писател, поет и драматург.
Той е смятан за майстор на абсурда и една от най-значимите фигури в руския авангард.
Хармс е основател на литературната група ОБЕРИУ (Обединение за реално изкуство), която прокламира отказ от традиционните форми и логика в полза на гротеската и нелогичното.
Произведенията му (кратки разкази, стихове, пиеси) често описват битовия хаос, насилието и метафизичния абсурд. Най-известната му повест е „Старицата“, а цикълът му от кратки текстове „Случаи“ е емблема на неговия стил.
Приживе е публикуван основно като автор на детски книги и сътрудник на списанията „Чиж“ и „Еж“, тъй като „сериозното“ му творчество е било забранено от съветската цензура.
Хармс е недолюбван от тогавашната съветска власт. Арестуван е през 1941 г. по обвинение в разпространение на „пораженски настроения“ и умира от глад в психиатричното отделение на затвора „Крести“ по време на блокадата на Ленинград през февруари 1942 г].