Когато инфлацията разяжда покупателната способност на гражданите, еднократната помощ от 50 евро изглежда по-скоро като символичен жест, отколкото като реално решение. Владислав Панев определя тази мярка като „палиативна“ и подчертава, че тя е просто капка в морето пред мащабите на поскъпването на живота.
Корените на този проблем се крият в бюджетните ограничения на държавата. При дефицит от 5,7%, възможностите за сериозни компенсации са силно ограничени. Според Панев, огромните заеми, които страната е теглила в миналото, сега се превръщат в липса на „муниции“ за ефективна борба с икономическата криза, което пречи на въвеждането на по-мащабни мерки, подобни на тези от 2022 г. за горивата.
Кризата с цените на горивата не е изолиран случай, а двигател за поскъпване на цялата верига от стоки и услуги, включително храните. В този контекст се появява и въпросът за прозрачността на бургаската рафинерия. Необходимо е държавата да предостави ясна информация за финансовото състояние и маржовете на предприятието, тъй като високите пазарни цени трябва да се отразяват в резултатите на рафинерията.
В земеделието проблемът е дълбок и структурен. Текущият модел на субсидиране, базиран на площ, е дал огромно предимство на зърнопроизводството, но е за сметка на секторите за плодове и зеленчуци. Резултатът е парадокс: България се превръща във вносител на продукти, които може да произвежда сама. В тази ситуация държавната подкрепа за земеделците по-скоро стабилизира техните печалби, отколкото води до реално поевтиняване на продуктите за крайния потребител.
Друг тревожен сигнал е разминаването между заплатите и производителността на труда. За период от пет години минималната заплата е скочила с 86%, докато производителността е нараснала едва с 13%. Този дисбаланс води до сериозна загуба на конкурентоспособност на страната, което според Панев трябва да бъде основен приоритет в обществения дебат.
На политическата сцена се разгръщат случаи, които повдигат въпроси за етиката и правото. По отношение на даренията на Васил Терзиев, Панев подчертава, че финансовата помощ не означава съпричастност към действията на получателя, и че криминализирането на дарителството би било катастрофално за филантропията. По отношение на случая „Петрохан“ и обвиненията срещу Борислав Сандов, той призовава за разграничаване на политическите спорове от незаконните действия, като определи контактите с непълнолетни като абсолютно недопустими.