България отказа да подкрепи специалния трибунал за Путин и се изолира от европейските партньори заедно с Унгария, Словакия и Малта. Сигналите, които Радев отправя към ЕС и Русия, са недвусмислени, пише Емилия Милчева.
Подкрепя ли България търсенето на наказателна отговорност от руското ръководство заради войната срещу Украйна? Колкото и да увъртат управляващите, отговорът им е не.
Българският дрейф от европейската позиция за войната в Украйна и режима в Русия става видим не само с отказа да бъде подкрепен специалният трибунал за Путин. Идеята в Наказателния кодекс да бъде включено престъплението „агресия“, което би позволило да се преследва военно-политическото ръководство, издало заповедите за агресивните действия в Украйна, тихо бе изоставена.
Как България се изолира
Сигналите са недвусмислени още в началото на управлението на Румен Радев и „Прогресивна България“. По време на първата си визита като премиер в Берлин Радев беше уклончив по темата за руската агресия и говори за „връщане към мира“ и дипломацията, докато германският канцлер Фридрих Мерц обеща „още натиск над Москва“ и потвърди безусловната подкрепа за Киев. Или както ясно го формулира българският евродепутат Радан Кънев във Фейсбук: „Мерц иска преговори и мир чрез натиск върху Русия, Радев – чрез натиск върху Украйна.“
Позицията на Радев не е изненада след деветте му години като президент, през които следваше същата линия, която стана особено видна след 24 февруари 2022 година. Благодарение на проактивната политика на няколко правителства България избягваше да се изолира от общата европейска позиция. Досега. С отказа да се присъедини към специалния трибунал за преследване на руския президент Путин заради военната агресия срещу Украйна София се размина с повечето европейски държави по един от най-чувствителните политически въпроси. И остана в компанията на Унгария, Малта и Словакия. В същото време към трибунала, подкрепен от 36 държави – не само от Европа, се присъедини и Европейската комисия.
Така новата власт започна да очертава собствената си версия за българския суверенизъм, обещаван в предизборната кампания на Радев. Външният министър Велислава Петрова-Чамова, изразила българската позиция за отказа от трибунала, не представи публично аргументи. Предпазливото ѝ изявление след срещата, на която е било взето решението, говори достатъчно.
„В услуга на режима на Путин“
Въпреки уверението, че България няма да бъде деструктивен партньор в ЕС, санкциите срещу Русия за нея са въпрос на „баланс“ и координация със САЩ, а не ценностна позиция. „Всеки един предложен пакет ще бъде разглеждан поотделно, за да може да се намери необходимия баланс. Санкциите имат полза, когато могат да окажат необходимата икономическа щета. Нещо важно е, че санкциите трябва да бъдат координирани със САЩ, защото истинският резултат се усеща тогава, когато има единство на глобално ниво”, каза Петрова-Чамова пред журналисти.
Само две политически сили реагираха остро на българската позиция за трибула. ГЕРБ-СДС определи отказа като „политическа грешка“, а според „Демократична България“ правителството не засилва гласа на България, а „с външнополитическите си решения го отслабва в услуга на режима на Путин“.
Отказът от участие в трибунала не е изолиран ход. Той идва обаче след тихото замразяване на законовите промени, с които България се готвеше да въведе в Наказателния кодекс престъплението „агресия“ след руското нахлуване в Украйна.
Един загърбен законопроект
България от години отлага промени в Наказателния кодекс, които биха позволили преследване на престъплението „агресия“ по стандартите на Международния наказателен съд (МНС) – тема, станала особено чувствителна след руската инвазия в Украйна. Въпреки че текстовете два пъти стигат до обществено обсъждане, така и не достигат пленарната зала.
По време на правителството на Николай Денков в края на март 2024 г. за обществено обсъждане бяха предложени промени в НК. Но „сглобката“, както стана известен кабинетът, се разпадна и те не бяха внесени в парламента. Втори опит направи служебният правосъден министър Андрей Янкулов и през април 2026 г. проектът отново е публикуван на страницата за обществени консултации на Министерството на правосъдието.
Промените предвиждат България да въведе по-съвременна дефиниция на престъплението „агресия“ в съответствие с Договора за МНС (т.нар. Римски статут). За разлика от повечето държави в ЕС България не е ратифицирала нито едно от шестте изменения на Римския статут, които разширяват престъпленията от компетентността на този съд.
От мотивите става ясно, че освен нова дефиниция на „агресия“ проектът преструктурира глава 14 на НК и създава отделни раздели за „Престъпления против мира“, „Престъпления против човечеството“ и „Престъпления против законите и обичаите за водене на война“.
Добавят се нови състави за агресия, агресия с използване на нередовни сили, пропаганда към война, подстрекателство към война, апартейд и насилствено изчезване. Предвижда се наказателната отговорност да се насочи основно към политически и военни ръководители, които планират или ръководят незаконна военна агресия в нарушение на Устава на ООН – промяна, мотивирана пряко и от руската война срещу Украйна.
Последователно отстъпление от външнополитическата линия
Специалният трибунал за руската агресия срещу Украйна няма пряка връзка с Международния наказателен съд в Хага. Той беше създаден именно защото МНС има ограничени възможности да преследва престъплението „агресия“ спрямо Русия, която не е страна по Римския статут. България можеше да се присъедини към трибунала и без да е приела промените в Наказателния кодекс. Въпреки това двете теми са свързани. И законопроектът за промени в НК, и специалният трибунал стъпват върху един и същ принцип – че политически и военни лидери могат да носят наказателна отговорност за започването на война в нарушение на международното право.
За Брюксел специалният трибунал и Международната комисия за искове са ключови механизми за търсене на отговорност за международните престъпления и за компенсиране на щетите, причинени в Украйна. Затова отказът на България е политически сигнал за дистанциране от европейските усилия Русия да понесе последствия за войната, която започна.
Ако България беше придвижила промените в НК, присъединяването към трибунала би изглеждало като естествено продължение на тази линия. Вместо това първата инициатива изглежда изоставена, а втората – отказана. Това вече не е дипломатическа предпазливост на държава, която е външна граница на ЕС и на Източния фланг на НАТО. Става дума за последователно отстъпление от линията, която България следваше в началото на войната в Украйна. София се нарежда сред малкото колебливи по отношение на Кремъл европейски държави.