Свлачищата у нас все по-често напомнят, че природата не прощава липсата на превенция. След инцидента край Пампорово темата отново излезе на преден план, а експертите предупреждават, че рискът не е само в планинските райони и по Черноморието. Подценени опасни терени има и около София – в райони с активно строителство, сложен релеф и проблеми с отводняването. Пред ФАКТИ говори доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК).
– Г-н Митев, видяхме какво е свлачище, визирам това, което стана до Пампорово. Зачестяват ли свлачищата в България през последните години и доколко климатичните промени имат роля за това?
– Причините не могат да бъдат сведени само до един фактор. Свлачищата са резултат от натрупване на фактори. Влияние оказват климатичните особености, геоложки строеж, наклон на терена, наличие на подземни води, отводняване, човешка дейност и климат. Но е факт, че по-интензивните валежи и резките промени във времето увеличават риска, особено там, където терените вече са нестабилни. Климатичните промени не създават сами по себе си свлачищата, но могат да ускорят процеси, които вече съществуват.
– Кои са най-рисковите райони в страната по отношение на свлачища и има ли места, които според Вас са подценени като опасност?
– Най-рискови по отношение на свлачища у нас са районите в Родопите, Северното Черноморие и части от дунавския бряг. В Родопите проблемът е свързан със сложния релеф и големите наклони, а по Черноморието и Дунав с ерозията и неустойчиви склонове. Вследствие на бреговата ерозия, сухоземните граници на България се изменят и територията намалява. С бреговата ерозия се свързва и изместването на коритото на река Дунав.
По отношение на свлачищата подценени остават по-малки локални участъци около населени места – например някои зони около София като районите на Панчарево, Кокаляне, Банкя и Владая.
Там рискът не е толкова видим, но при интензивни валежи и активно строителство също могат да възникнат сериозни проблеми.
– След инцидента край Пампорово отново се заговори за липса на превенция. Има ли България реална система за ранно предупреждение при свлачища?
– Има наблюдение върху регистрираните свлачища, но проблемът е, че не всеки рисков терен е предварително идентифициран. Когато един участък вече е вписан като свлачищен, има ред, има експертни становища и мерки. По-трудно е при нови или неразпознати процеси.
– До каква степен лошото отводняване и неподдържаната инфраструктура допринасят за активирането на свлачищни процеси?
– Водата е един от основните фактори. Когато няма добро отводняване, когато канавки, дерета, подпорни съоръжения или пътна инфраструктура не се поддържат, рискът се увеличава. Натрупването на вода променя поведението на почвите и скалите и може да ускори процес, който иначе би се развивал по-бавно.
– Често ли при строителството на пътища, хотели и жилищни сгради се подценяват геоложките рискове и има ли достатъчен контрол?
– Не бих казал, че липсва контрол или че геоложките рискове умишлено се подценяват. Проблемът е по-скоро в самата организация на инвестиционния процес. В момента геоложките проучвания вървят паралелно с проектирането, а те трябва да го предхождат. Това е съществената разлика. Когато има инвестиционно намерение, независимо дали става дума за път, хотел, жилищна сграда или друг инфраструктурен обект, първо се възлага проектирането и заедно с него започват и проучванията. Така те остават ограничени в рамките на конкретния проект и неговия сервитут. А геоложките процеси нямат такива граници.
Свлачището може да е извън самото трасе, но впоследствие да засегне цялото съоръжение.
Това е и причината в някои случаи да се стига до т.нар. „геоложки изненади“ по време на строителството или години след него. Не защото няма проучвания, а защото те са насочени към конкретното проектно решение, а не към цялостната характеристика на района. При инфраструктурните обекти например се проучва трасето в рамките на възложения обхват, но не и всички процеси около него, които могат да се развият във времето.
Друг важен момент е, че практиката позволява различни подходи и често проектите се реализират в кратки срокове заради финансиране и обществени нужди. Това води до по-бързо придвижване на инвестиционния процес, при което геоложките проучвания остават част от него, вместо да бъдат самостоятелна основа за вземане на решение. Затова геоложките, инженерно-геоложките и хидрогеоложките проучвания трябва да бъдат отделен предварителен етап.
Първо трябва да познаваме терена, а след това да избираме техническото решение.
Когато имаме предварително изяснени геоложки условия, можем да разработим различни варианти, да предвидим рисковите участъци и да избегнем много от проблемите, които впоследствие оскъпяват и забавят строителството. В природата няма идеални условия и риск винаги ще съществува. Но когато теренът е детайлно проучен още в началото, решенията са по-устойчиви, а вероятността от аварийни ситуации значително намалява.
– Какви са най-ясните сигнали, че един терен е потенциално опасен – има ли признаци, които хората и местните власти трябва да следят?
– Свлачището рядко започва с голямо срутване. Обикновено теренът дава индикации предварително – чрез пукнатини, движения, вода и деформации. Това не означава автоматично бедствие, но е сигнал, че трябва да се потърси експертна оценка.
– Достатъчно качествени ли са геоложките проучвания у нас, или в много случаи се правят формално, за да се изпълнят административни изисквания?
– Има добри специалисти и добри практики, проблемът е в обхвата и момента на възлагане. Когато проучването е ограничено, то не винаги дава пълна картина за района.
– Има ли държавата капацитет и средства да укрепва опасните участъци, или често се реагира, след като стане инцидент?
– Капацитет се изгражда с необходимите средства. В момента чрез държавните структури „Геозащита“ е създадена не лоша организация за събиране на информация и вземане на решения във вече установени проблемни зони в страната. С това административния ред е сравнително обезпечен. Но за да не се движим след събитията и да ги регистрираме като такива, е необходимо приоритизиране на дейности по превенция и съответно да се осигури финансиране за това. Така ще ограничим ефекта тези събития да ги класифицираме като бедствия, защото в много от случаите те са следствие от липса на превенция.
– Какви мерки трябва да предприеме България, за да не се стига до нови блокирани пътища, разрушена инфраструктура и риск за човешки живот заради свлачища?
– На първо място са предварителните геоложки и хидрогеоложки проучвания преди проектиране, особено при пътища, курортни зони, жилищно строителство и голяма инфраструктура. На второ място – ясни технически задания за различните типове строежи, защото не може към малка сграда и към магистрала да се подхожда по един и същи начин. И на трето място е постоянният мониторинг, добра поддръжка на отводнителната инфраструктура и стратегическо планиране на териториите. Колкото по-добре познаваме земята, върху която строим, толкова по-малко ще разчитаме на късмет.
–––––––
Доц. д-р инж. Иван Митев е завършил инженерна геология и има докторска степен, специализирана в геотехниката и подземното строителство. В момента е преподавател в катедра „Подземно строителство“ на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ и изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара (БМГК).