Марина Абрамович, известна като „бабата на пърформанса“, отново разтърсва арт света. Тази година тя се завръща във Венеция не просто като участник в биеналето, а като първата жива жена художничка, която получава честта да представи самостоятелна изложба в престижната галерия „Академия“. Нейното присъствие там е истински пробив, тъй като творбите ѝ запълват както постоянните зали, така и временните пространства на музея.
.jpg&w=209&h=150)
Смелостта на Абрамович се проявява в директния диалог с класиката. В една от най-въздействащите части на експозицията нейната фотография „Пиета“ от 1983 г., заснета с Улай, е поставена точно до последния недовършен шедьовър на Тициан – също така наречен „Пиета“. Това съпоставяне е рисковано и драматично, но художничката вярва, че творчеството изисква пълното премахване на егото, за да се постигне истинска връзка с изкуството.
Централната тема на изложбата „Трансформираща енергия“ е превръщането на зрителя от пасивен наблюдател в активен участник. Абрамович се стреми да създаде т.нар. „преходни обекти“, които да предават енергия. Това е визия, която тя развива от десетилетия, като най-скорошен пример е интерактивният ѝ проект в Шанхай, където фокусът е изцяло върху преживяването на публиката и взаимодействието с минерали и материали.
Посетителите във Венеция ще се сблъскат с необичайни физически предизвикателства: каменни легла и кристални структури, които изискват директно физическо ангажиране. Други инсталации предлагат дълбоко медитативно преживяване – например гледането на три цветни панела (червен, син и жълт) в продължение на по един час или слушането на метрономи, посветени на Джон Кейдж. Тук времето се превръща в валута, която зрителят инвестира в замяна на уникално преживяване.
За да се постигне пълно потапяне, в галерията е въведено строго правило: телефоните са абсолютно забранени. Посетителите получават слушалки, за да се изолират от външния шум, и са насърчавани да прекарат поне три часа в пространството. Абрамович е убедена, че особено младото поколение, отегчено от повърхностното наблюдение, жадува за този вид директен и интензивен контакт с изкуството.
Този триумф във Венеция е логично продължение на пътя на художничката, която още през 1997 г. бе първата жена, спечелила „Златния лъв“ с провокативния си пърформанс „Балкански барок“. Днес „Трансформираща енергия“ не е просто изложба, а личното наследство на Абрамович, което тя оставя на света, като кани хората да се освободят от тестостерона и да допуснат женския дух в изкуството.