Когато правосъдието се сблъска с семейните връзки, резултатът често е болезнен. Случаят с прокурора Бисер Михайлов и неговия син Васил е точно такъв – драма, в която законът и кръвта влизат в директен конфликт. След близо година на укриване, младежът най-накрая бе заловен, но арестът му остави след себе си множество въпроси и тежки обвинения.
Операцията по задържането в софийския квартал „Свобода“ на 22 май бе внезапна и решителна. За бащата обаче срещата с издирвания син бе емоционален шок. Бисер Михайлов споделя, че е разпознал Васил само по очите, тъй като времето в бегство го е променило до неузнаваемост – с гъста брада и дълга коса, той е изглеждал като съвсем друг човек в сравнение с образа му от миналата година.
Ситуацията стана още по-напрегната, когато вътрешният министър Иван Демерджиев публично постави под въпрос ролята на бащата в укриването на сина му. Прокурорът обаче категорично отрече тези твърдения в интервю за Нова телевизия, заявявайки, че през целия 11-месечен период не е имал никаква представа къде се намира Васил.
Въпреки професионалния си статус на магистрат, Михайлов избира да остане верен на ролята си на родител. Той признава, че не би предал сина си и затова отказва да свидетелства срещу него, опирайки се и на разпоредбите на Наказателния кодекс, които освобождават родителите от отговорност за лично укривателство на децата си.
Днес отношенията между баща и син са силно разкъсани. Докато прокурорът се чуди кой всъщност е помагал на беглеца – дали приятели, роднини или влиятелни хора – той оставя разплитането на тази мрежа от подкрепа в ръцете на разследващите органи, признавайки, че обкръжението на сина му е станало за него пълна загадка.