Световното първенство по футбол през 2026 г. се очертава като най-мащабния турнир в историята, обединяващ САЩ, Канада и Мексико. ФИФА обещава истински икономически бум с прогнози за допълнителен световен БВП от близо 41 милиарда долара и създаването на над 800 000 работни места. Тези цифри звучат впечатляващо, но зад блясъка на рекламните кампании се крие по-сложна и често по-скромна реалност.
За една икономическа свръхсила като САЩ, очакваният приток от 17 милиарда долара е почти незабележим, представлявайки по-малко от 0,1% от БВП. Тук турнирът е по-скоро спортно събитие, отколкото двигател за растеж. В контраст с това, Мексико изглежда като относителния печеливш, тъй като туризмът играе ключова роля в местната икономика, а очакваните ползи могат да достигнат до 0,5% от БВП на страната.
Историята на големите спортни събития често е белязана от т.нар. „бели слонове“ – огромни стадиони, които след турнира остават празни и стават тежест за държавния бюджет. Примерите от Бразилия 2014 и Катар 2022 са предупреждение за рисковете от преразход, който средно надхвърля първоначалните бюджети със 172%. Въпреки това, 2026 г. е различен случай, тъй като повечето съоръжения вече съществуват и се управляват от успешни професионални клубове.
Въпреки оптимизма, настоящето носи тревожни сигнали. Данни от хотелския сектор в САЩ показват, че резервациите са под очакванията. Проблеми с визите, геополитическото напрежение и високите цени на билетите и пътуванията действат като спирачка за чуждестранните туристи, което кара някои хотелиери да гледат на турнира с голямо скептицизъм.
В крайна сметка, макар и да се очаква локален ръст в секторите на услугите и хотелиерството, ефектът ще бъде временен. Вместо структурна трансформация, Световното първенство ще бъде по-скоро краткотрайно преразпределение на разходите. За най-големите икономики в света футболното шоу ще остане зрелищен празник, но не и икономическо чудо.