Парадоксът на модерния футбол се прояви с пълна сила по време на последното Световно първенство. Докато официалните отчети на ФИФА говорят за безпрецедентен успех, реалността по трибуните разказа различна история. Снимки и кадри от мачове като този между Република Корея и Чехия в Гуадалахара разкриха хиляди празни места, които контрастират остро с амбициите на организаторите за най-големия турнир в историята.
Основният виновник за тази „дупка“ в атмосферата е агресивната монетаризация. Цените на билетите достигнаха абсурдни нива, като някои места бяха предлагани за 32 000 долара. За един обикновен фен, който иска да подкрепи отбора си, общите разходи за пътуване, настаняване и билети възлизаха на минимум 30 000 долара. Въвеждането на динамично ценообразуване, базирано на алгоритми, превърна покупката на билет в especie на „игра на гоненица“, която за много хора се оказа финансово непосилна.
Този подход бе определен като „монументално предателство“ на футболните традиции от организации като Football Supporters Europe. Докато ФИФА рекламираше турнира като приобщаващ, реалността се оказа по-скоро като луксозен развлекателен продукт за елита. Дори разширеният формат с 48 отбора и 104 мача не успя да гарантира пълни стадиони, тъй като много от двубоите не бяха достатъчно привлекателни, за да оправдаят огромните разходи за неутралните зрители.
Скандалите не свършваха само до цените. В Тексас прокуратурата започна разследване срещу ФИФА за подвеждане на потребителите, след като хора, платили за най-скъпите билети от първа категория, бяха преместени на по-лоши места, докато истинските VIP сектори вероятно бяха препродадени. Към това се добавиха и политическите пречки – хиляди фенове от страни като Хаити, Сенегал и Мароко бяха лишени от визи за САЩ, а квотата за Иран беше напълно заличена поради конфликтите в Близкия изток.
Икономическият ефект, очакван от домакините, също не се материализира в пълния си обем. С около 180 000 непродадени билета и масови отмени на хотелски резервации в градове като Бостън и Лос Анджелис, стана ясно, че формулата на Джани Инфантино за автоматична разпродаваемост не работи навсякъде. Хотелските собственици останаха с празни стаи, точно както организаторите останаха с празни редове на стадионите.
Финалният удар към духа на спорта бяха въведените рекламни паузи по време на почивките за хидратация на играчите. Това решение, оправдано с грижата за здравето на атлетите, бе възприето от журналисти и фенове като грубо прекъсване на ритъма на играта с цел допълнителен приход. Световното първенство вече не се възприема просто като спортен празник, а като добре смаслена система за извличане на печалба, където емоцията е вторична спрямо профита.